Какво всъщност представлява алкохолът?

Нека първо видим какво всъщност представлява спиртната напитка, която е такава огромна сила сред обществото ни. Ако разгледаме енергията ѝ на фино ниво, тя изглежда като могъщ, опияняващ дух. А какво е духът? Това е фина форма на живот, която се държи като своеобразна личност. В този случа — зъл дух, който носи привидно веселие, но и опиянение.
Какво прави злия дух?
Представете си, че човек иска да получи щастие без да премине през изпитанията на живота. И това може да стане много лесно — просто взима алкохол, изпива го и този дух започва да изгражда определени отношения с него. По какъв начин? Той му дава енергията на щастието. Парадоксът е в това, че в замяна взима част от способността му да бъде щастлив независимо и самостоятелно.
Тоест човек, който е изпил дори малко алкохол, постепенно вече не може по същия начин, както преди, да изпитва щастие без него. Не означава, че изобщо не може да бъде щастлив, а че способността му да изпитва това състояние по естествен начин се променя.
Аз например промених изцяло отношението си към алкохола, благодарение на прочистването и плодовете. Детоксикацията освободи токсините от организма ми и откри пътя към светлината, като по този начин донесе мир в ума ми и ме освободи до някаква степен от егото. Това беше и моментът на освобождение, в който си позволих да обичам себе си такава, каквато съм, да пия вода с лимон в нощните заведение и да се препотявам от танци на дансинга, с единствената цел — истински и чисто да се забавлявам, без да ме интересува нищо друго. Тоест, благодарение на прочистването на всички нива (детоксикацията е именно това, тя прочиства всичките ни тела — физическо, емоционално, духовно и т..н), аз мога спокойно да бъда истински щастлива, удовлетворена и изпълнена без капка алкохол.
Човек, който пие, постепенно губи способността да бъде напълно удовлетворен и щастлив без алкохол. Това особено силно се проявява в трудните периоди от живота.
Тук веднага възниква въпросът:
Защо мъжете пият повече от жените? Защо по-често употребяват и марихуана?

Причината според това разбиране е, че човек посяга към алкохола или наркотичните вещества, когато не му достига енергията на любовта. А жената е природно изтъкана от тази енергия. Самата тя е източник на енергията на любовта. Тогава защо ѝ е необходимо да пие алкохол или да употребява други вещества, ако самата тя носи тази енергия?
За нея е достатъчно да обменя енергията на любовта чрез отношенията си с близките, децата, родителите и останалите хора около нея. Тя има много възможности да обменя тази енергия и чрез това да я усеща в живота си. Не е задължително това да става единствено чрез отношенията със съпруга ѝ. И ако тези отношения липсват, тя не успява достатъчно да се зареди с тази привична за нея енергия и започва да пие. Но това се случва по-рядко, отколкото при мъжете, заради една основна разлика.
При мъжа обаче често основният източник на такава енергия в близките отношения е единствено съпругата.
Ако той не успява да получава тази енергия на любовта чрез отношенията с нея, започва да търси други начини, чрез които да я замени. Но първият и най-естествен начин, който би трябвало да присъства в живота му, за да не посяга към чашката е — духовният живот. Това е най-сладкият път и всъщност би трябвало да бъде основният.
Мъжът не трябва да зависи от жена си за енергията на любовта, а от Бога. Божията енергия на любовта е много по-чиста, по-сладка и по-силна. Защото в действителност и самата жена има нужда да бъде подкрепяна. Мъжът трябва да се изпълва с духовна сила и да може да дава от тази енергия и на нея, когато тя самата няма достатъчно сили да се справи със съдбата си.
Така трябва да живее човек. Не бива щастието му да зависи изцяло от съпругата, съпруга или децата. Най-силно трябва да зависи от святостта и духовността в своя живот. А когато черпиш от святостта, тогава можеш да дадеш много повече на съпругата, съпруга и децата си, защото всеки човек се нуждае от енергията на любовта.
Защо пият мъжете?

Мъжете пият основно защото не знаят как да бъдат щастливи. Никой не ги е научил. Цялата ни култура е изградена около идеята, че човек просто трябва да бъде щастлив, без непременно да преминава през изпитите на живота и без да работи върху себе си. Къде са ни учили да работим върху себе си? Учили ли са ни в училище? Не. Учили са ни на математика, физика, чужди езици. Но никой не ни е учил как да работим върху себе си. Никой не ни е учил да молим за прошка и да прощаваме. Никой не ни е учил да се разкайваме. Никой не ни е учил да желаем щастие на всички хора. Защо не ни учат на това? Защото самият корен на съвременната култура е различен. Образованите хора, учените, управляващите – и тук не говоря за една определена държава, а за целия свят – не възприемат прошката, молбата за прошка или желанието всички хора да бъдат щастливи като основните неща, които подобряват съдбата на човека.
Много по-често се смята, че съдбата се подобрява чрез добри доходи и добро положение в обществото. А те от своя страна дават хубаво жилище, хубава кола, земя, живот сред природата, качествена храна и останалите материални блага. Тоест човек получава всички тези неща, защото има добра заплата и добро обществено положение, а двете са тясно свързани. Затова цялата човешка култура е насочена към това човек да прекарва огромна част от времето и живота си в стремеж към по-високи доходи и по-добро обществено положение. Това е философията на живота, в която живеем днес.
Но какво причинява тази философия на човека? Човек може да изпитва щастието вътре в себе си, в собственото си сърце, а съвременната култура сякаш е забравила това. Затова всички външни неща, които уж трябва да ни донесат щастие, в действителност не ни дават толкова щастие и удовлетворение, колкото сме очаквали. Защото основният проблем в човешкия живот са отношенията.
Отношенията с децата могат да причинят огромно страдание. Отношенията със съпруга или съпругата могат да причинят огромно страдание. Отношенията с хората, с които работим, също могат да причинят огромно страдание. Голяма част от човешкото страдание идва именно от трудните отношения. А причината за тежките отношения е, че влагаме силите си не там, където е необходимо. Човек изразходва огромна част от своята енергия и време, за да се развива в обществото, бизнеса, кариерата и социалното си положение, като съвсем забравя за отношенията.
Ако човек обаче разбере, че положението му в обществото се определя от неговото вътрешно развитие, животът му ще стане по-лек и приятен. Защото истината е, че колкото повече човек се развива отвътре, толкова по-високо положение в обществото заема. Това се случва от само себе си и няма нужда човек да се тревожи. Дори някои духовни учения, обясняват, че човек не трябва да се тревожи за пари. Може да се замисли защо няма пари, но не и да се тревожи. Обикновено човек няма пари, защото все още не си се развил достатъчно като личност. Не притежава необходимите вътрешни качества, заради които хората с удоволствие биха го взели на работа. Има хора, които, когато напуснат работата си, всички плачат. Казват им: „Искаме да останеш с нас“, защото този човек е толкова ценен, че всички усещат какво губят с неговото напускане. На всички им е нужен такъв човек. Тази неосъзнатост често кара човекът да търси и „умиротворението“ в алкохола. Разбирате ли за какво иде реч?
Когато човек влага сили в самоусъвършенстването си, това го отдалечава от нуждата да пие спритно, да преяжда или да агресира. Да не говорим и какви положителни резултати дава самоусъвършенстването и в семейния живот. Много хора се питат: „Какво да направим, за да станем щастливи?“. Нужно е да победим съдбата си. Сега въпросът ще е: „Как да направим така, че мъжът ми също да побеждава съдбата си и да се лекува?“. Сега ще ви обясня.
Как да направим така, че мъжът ми също да побеждава съдбата си и да се лекува?

Нека направим една аналогия. Представете си стая, която мирише ужасно. Цялата стая, в която живея, е изпълнена с неприятна миризма. Тази миризма създава лошо настроение, а лошото настроение води до това да се карам с близките си. Отивам при психолози и те ми обясняват какво да направя, за да не се карам. Прибирам се вкъщи, изпълнявам препоръките им, но понеже стаята продължава да мирише ужасно, настроението ми отново се разваля и накрая пак започвам да се карам. Защо? Защото нямам сили да не го правя. Изпълнявам препоръките на психолозите, но нямам сили да се въздържа от скандал. А защо нямам сили? Защото живея в тази миризма. Живея в атмосфера, в която е почти невъзможно да не се караш. Разбирате ли? Главната причина за човешкото страдание дори не я анализираме в живота си. Основният проблем е, че самата атмосфера, в която живеем, понякога е толкова нездравословна, че не ни позволява да изграждаме нормални отношения.
Всеки човек по природа е чист и добър в сърцето си. Тогава защо сега е станал неприятен и отблъскващ? Защо съпругът пие алкохол? Защо изневерява? Защо пуши марихуана? Защото в живота му не достигат две неща.
Първото е свързано със съпругата и с атмосферата, в която живее семейството. Тази атмосфера започва да се променя, ако дори само един човек в семейството започне да я променя. Вижте какво се случва, когато изгрее слънцето – остава ли някъде тъмнина? Да, може да има тъмни места в мазетата, в някой ъгъл или под сянката на дърво, но като цяло всичко е осветено. Така е и когато човек започне да се занимава с енергията на любовта. Духовната практика също е енергия на любовта – да развиваш чиста и дълбока любов и святост в сърцето си. Именно тази чистота човек трябва да култивира. Именно това носи стабилни вътрешни отношения с които можем да вдъхновяваме и останалите към чистота.

А какво означава да изграждаш вътрешни отношения? Това не означава просто да говориш празни приказки или да гледаш филм, а да седнеш и да се развиваш, да се учиш на осъзнатост, да се молиш. Защото в живота има два типа действие. При единия аз съм просто потребител. Робот. Правиш каквото казват правилата. А често правилата се измислят от богатите, които нямат никаква представа от духовен живот, и искат така да са и всички останали, за да ги контролират.
А какво означава действие? Да произвеждаш от себе си енергия на любовта. Това може да се случи единствено чрез вътрешния живот – чрез молитва, чрез пожелаване на щастие на всички, чрез разкаяние и чрез прошка, чрез приемане на човека срещу теб такъв, какъвто е. Замисляли ли сте се, че ако не беше някаква висша сила, която да ни запознае с нашата съпруга или съпруг от милиарди хора по света, то тогава как щеше да се случи? Именно към тази Висша сила можем да се обръщаме за енергия и любов.
А с какво се занимаваме през деветдесет процента от времето си? Потребяваме енергията на любовта. Изтощаваме я в незнание. Искаме някой постоянно да ни забавлява. Гледаме филми, излизаме по заведения, непрекъснато търсим развлечение, тоест непрекъснато получаваме енергията на любовта, но не отдаваме от нея. Когато жената се прибере вкъщи, какво иска? Съпругът ѝ да се отнася добре с нея. А какво иска съпругът? Същото – той иска жена му да се отнася добре с него. Виждате ли, това са противоположни на нашите очаквания. За да се отнасяш добре с другия човек, трябва сам да произвеждаш енергия на любовта. Но ние не сме свикнали да го правим. Свикнали сме само да я потребяваме и нищо да не произвеждаме. Жената казва: „Когато започнеш да ме обичаш, когато спреш да пиеш, когато се храниш по-добре, тогава и аз ще се отнасям добре с теб.“ Но това е само отражение. Все едно му казва: „Когато ти ми дадеш светлина и насочиш своята светлина към мен, тогава и аз ще я отразя обратно към теб.“ Това обаче е потребителска нагласа и мъжът отговаря: „Не, първо ти.“ И това също е потребителска нагласа. Затова и двамата започват да се карат, а това често води до онова питие, когато да ни накара да спрем да се стараем.
Защо хората се карат?

Защото никой не произвежда светлина. Никой не произвежда енергия на любовта, всички само я потребяват. А как се произвежда тя? Тихо, насаме със самия себе си, човек води вътрешен разговор. Какъв е този разговор? Поставяме пред себе си образ на Бога и се молим: „Искам да бъда по-разбрана жена. Омръзна ми постоянно да мисля само за собствените си проблеми.“ Защото много хора си задават въпроса: „Какво да направя, за да бъде всичко в живота ми наред?“ Докато човек насочва вниманието единствено към себе си и фокусът му е: „Как да направя така, че в моето семейство всичко да бъде наред? Как да направя така, че на мен всичко да ми бъде добре?“, той остава в един тъмен кладенец, от който няма изход.
Ние като жени толкова силно се тревожим, че нашият съпруг има проблеми. Защо? Защото жената страда от тези проблеми точно толкова, колкото и самият той. Само че той страда по собствена воля, като възрастен, а дори не го осъзнава, докато жената страда против волята си.
Причината за страданието е следната. Какво реално иска тази жена? Иска отношенията в семейството ѝ да се подобрят. Мъжът ѝ да спре да пие, да пуши, да изневерява. Но точно това означава, че те никога няма да се подобрят. Защото човек трябва да намери сили да отклони вниманието си от собствения си проблем и искане, и да започне да служи на енергията на щастието и на любовта. А служенето на този вид енергии може да означава молитва, четене на духовна книга, ходене в гората или спазване на пост или детокс.
Може да ви се струва, че темата за алкохола е противоположна на темата за отношенията, но всъщност те са едно цяло. И когато човек започне да изгражда божествени отношения, какво се случва? Той се изпълва с този нектар на любовта, а нектарът на любовта започва да се разпространява към всички негови близки. И вместо онази тежка, неприятна атмосфера в дома, започва да се появява енергия на чистота.
В резултат на това на близките им става по-леко, започват да се карат по-малко и, което е още по-важно, започват да мислят по-трезво. Защото когато хората страдат от натрупаната тежка атмосфера, това се превръща в един озлобен начин на живот, в живот в онзи тъмен кладенец, за който говорихме. Защо хората живеят в този тъмен кладенец? Защото непрекъснато мислят само за собствените си проблеми и за себе си. Психичната им енергия остава закачена вътре в този кладенец и те не виждат изход. И всичко това е свързано с културата, в която живеем. И накъде ни води тази култура? „Наслаждавай се на себе си, развивай себе си, печели пари, прави всичко за себе си и тогава ще бъдеш щастлив.“
Ние сме приели тази култура, приели сме този начин на живот и вярваме, че всичко ще бъде наред, но нищо няма да бъде наред докато не усетим мира в сърцата си. В противен случа човек ще страда все повече и повече, докато накрая не му омръзне да живее по този начин. Няма значение дали е богат или беден. Дори напротив – колкото си по-богат, толкова повече възможности имаш да изневеряваш на близките си и да вършиш глупости. Защо? Защото на богатия много неща му се позволяват. Един богат човек дори може да убие някого и пак да не влезе в затвора – просто ще плати и въпросът ще приключи.
Има само един начин на изцеление. Когато човек започне да озарява живота си. Така — постепенно в дома, в мястото, където живее, както и в отношенията с близките му — настъпва благодат. Той вече не мисли дали близките му го обичат или не, дали го измъчват или не, дали пият, хранят се или пушат, така както той иска. Нормално е понякога да страдаме заради другите, разбира се, защото този свят е устроен така. Жената е устроена психически по такъв начин, че ако в нея няма енергия на щастието, тя ще измъчва мъжа. Ако в мъжа няма енергия на щастието, той ще измъчва жената, защото двамата имат противоположна природа. И докато жената е много чувствителна, а мъжът е по-груб, тя възприема думите, а мъжът – постъпките. И така нататък.
Имало е случаи, в които човек си мисли: „С този човек вече е абсолютно невъзможно да се живее“, а след това изведнъж всичко започва да се променя и отношенията тръгват нагоре. Защо? Защото има три етапа на любовта, които можеш да извървиш. Тази енергия на любовта помага и на мъжа да спре да пие, и на жената — да бъде щастлива.
И един от най-силните моменти това да се случи е — да свикнеш с недостатъците на близкия човек. Това означава, че вече си започнал да му даряваш истинска, чиста любов. Не просто да правиш секс с него, да се наслаждаваш на присъствието му или да се целувате, а да му даряваш любов. Не да взимаш любов, а да даваш. Опитайте се да разберете разликата. Просто да свикнеш с човека такъв, какъвто е. А как да разберем, че вече сме свикнали един с друг? Това се разбира, когато сме приели недостатъците. Ако се прибирам вкъщи и съм спокоен, ако не се прибирам с очакването за поредния скандал или напрежение, а се прибирам у дома, защото там мога да си почина – истински да си почина, – това означава, че вече съм приел близкия човек. Вече не воювам с него за правото си да се наслаждавам на присъствието му, а просто си почивам у дома. Защо мога да си почивам? Защото познавам всичките му недостатъци и те вече са нещо нормално за мен. Човек свиква с всичко, нали? Свикнал съм с това, свикнал съм и с онова, свикнал съм и с другото – и всичко е наред: „И това вече съм приела в него, и онова съм приела. И марихуана пуши, и пие… Но е добър човек.“
Външни фактори, които могат да помогнат на човек да се откаже от алкохола

Съществуват храни, за които се смята, че охлаждат психиката, и човек, който има склонност да посяга към алкохола, е добре да ги познава. Охлаждащите храни действат успокояващо на психиката и се водят алкални (богати на натрий, калий, магнезий и т.н.), които захранват мозъка и нервната система. Калият например, който се съдържа във всички сурови плодове и зеленчуци се счита за добър пример при справянето му с алкохолизма. Особено се среща в смокините, папаята, бананите, стафидите и динята. Киселинообразуващите храни на свой ред, не се препоръчват, защото създават жега и напрежение.
Основните охлаждащи, противовъзпалителни храни, това са разбира се — ПЛОДОВЕТЕ. Стига да се съчетават правилно и да не се комбинират с друга храна или да се консумират за десерт, (ферментирането на захарта от храната в стомаха ще образува алкохол), плодовете са идеалното решение за това състояние.
Вижте повече за алкалообразуващите и киселинообразуващите храни, тук.
Отделно билки, като ментата охлажда финото тяло на ума и може да бъде включвана под формата на чай или други напитки. Подобно действие се приписва и на валерианата, както и на анасона. Люцерната също е идеален помощник, като при пристрастяване освен към алкохола, също и към тютюнопушенето и наркотиците. Друга билка с подобно действие е Хидрастис — една от най-хубавите билки, която лекува всичко. Преварата също се прилага за отстраняване на симптоми, съпровождащи отказването от алкохолна и/или наркотична зависимост.
Много хора посягат към алкохола или наркотиците, за да се скрият от самите себе си, но това е невъзможно. Вашето съзнание е единственото, което не можете да унищожите и от което няма как да избягате. То не умира. Именно то е онази ваша част, която е в състояние да се разширява неограничено — д-р Робърт Морс
Храната е само една част по въпроса свързан с алкохола, защото зад желанието за алкохол стои нещо много по-дълбоко. Ако погледнем на алкохола от духовна гледна точка, той представлява огромна сила – своеобразен опияняващ дух, който обещава на човека бързо щастие. Вместо човек да премине през трудностите на живота, да работи върху себе си и постепенно да изгради способността си да изпитва удовлетворение отвътре, алкохолът му предлага пряк път: изпиваш нещо и за кратко получаваш усещане за лекота, радост и освобождение.
Но тази размяна има своята цена. Получаваш временно енергията на щастието, а постепенно губиш част от способността да достигаш до същото състояние самостоятелно. Така с времето човек може все по-трудно да усеща удовлетворение без външен стимул и това става особено видимо в тежките периоди от живота. Именно тук възниква и по-дълбокият въпрос: защо човек изобщо започва да пие?
Вече видяхме, че това е породено от недостигът на енергия на любовта. Затова отказването от алкохола не е само въпрос на това какво да спреш да пиеш, а и на това с какво ще запълниш мястото, което алкохолът е заемал. Ако човек просто отнеме алкохола, но остави същата вътрешна празнота, същата липса на любов, същите разрушителни отношения и същата неспособност да намира щастие отвътре, причината остава. Истинската промяна започва тогава, когато човек постепенно насочи силите си към вътрешното си развитие – към прошката, молитвата, любовта, отношенията, духовността и способността да намира смисъл и удовлетворение, без да се нуждае от опиянение.
Защото може би най-важният въпрос не е само „Как да се откажа от алкохола?“, а „Как да се науча да бъда щастлив, без да имам нужда от него?“
Ако темите за връзката между тялото, ума, емоциите и духовния ни свят ви вълнуват, можете да се присъедините и към моя личен Telegram канал, където споделям подкастове за детоксикацията на тялото, физическото и емоционалното ни състояние, силата на природата и естествените начини да се грижим за себе си. Съвсем скоро там ще започна и четенето на новата си книга, в която една от важните теми е именно връзката между алкохола, човека, любовта и духовността. Ще четем книгата заедно и ще я редактираме заедно с вас, преди ръкописът да бъде изпратен до издателствата.
Ако искате да станете част от този процес, да слушате главите още преди книгата да е достигнала до издател, да споделяте своите впечатления и да участвате в нейното оформяне, сте добре дошли в личния ми Telegram канал: TELEGRAM
Кристина Манасиева
K.E.Manasse



