Първи сигнали за творчество и загубата на посока. 

Творчеството, което ѝ дава първия си знак още в 10. клас – избрана от всички деца именно тя да напише тема пред училището в секция Философия: „Духът не познава граници“, – не е достатъчно, за да повярва в себе си и в това, че е родена да пише. Тогава Кристина пише за любовта и нейното изкуствено влияние върху човека – текст, който провокира голям интерес от страна на слушателите и ѝ носи грамота за принос и участие в Осемнадесетата национална конференция по литература, история и философия.

Кристина е добра ученичка и единствено математиката я спъва, за да завърши с отличен средното си образование. Тя завършва с 5,24. Макар да има голям интерес от страна на учителката ѝ тя да продължи да пише, по настояване на баща си тя започва да учи право и творческият ѝ порив остава на пауза. Според мнението на близките и обществото, което я обгражда, правото трябва да бъде бъдещето ѝ. Така тя се стреми да завърши с отличен и да стане адвокат. Но докато учи, става поръчител на близък човек и затъва в дългове към държавата. Натискът я засилва, но я и отдалечава от себе си. 

От падането към пробуждането. Здравословна криза.

В пубертета, след появата на първия ѝ менструален цикъл, месечният ѝ ритъм внезапно спира. Започват години на хормонални сривове и неясни симптоми, които медицината не успява да обясни или овладее. 

Няколко години по-късно, когато тялото ѝ започва да се губи напълно, душата ѝ също се отклонява. Майка ѝ се разболява за първи път от рак на гърдата, а Кристина, тогава на 21 години, преминава през шок и объркване, без да разбира напълно диагнозата или последиците. Успяват да преборят болестта, в която Кристина бива пряк свидетел на състоянията на майка си — състояния, които дори собственият ѝ баща не е достатъчно стабилен да възприеме.

След дипломирането си започва работа като юристконсулт в голяма фирма. Година и половина по-късно ѝ откриват полип и претърпява операция. Операцията не дава облекчение на Кристина, а цикълът ѝ все още не се възстановява. Освен всички останали проблеми ѝ казват, че е безплодна. 

С подкрепата на съпруга си, Владимир Манасиев, напуска работата си и се оттегля от стреса, но задълженията, които висят над нея, продължават да тормозят семейството им. На този етап съпругът ѝ не успява да покрие изцяло дълговете ѝ и се опитва да помогне с каквото може. Кристина се принуждава да започне наново работа и става парламентарен сътрудник, благодарение на отличната си диплома след като завършва Висшето си образование. Това ѝ дава финансова възможност да се справи с дълговете ѝ, като пет години дава парите си от заплатата за тях и най-накрая се освобождава от тежкото бреме. Но още по-важно – намира време за вътрешно търсене.

През това време, през 2022г., майка ѝ преживява рецидив – този път с метастази в цялото тяло. Изписват и диагноза — четвърти стадий на рака. Лекарите ѝ дават между един и три месеца живот. Тя решава, че обещанията за изцеление и оздравяване след първото лечение са разбити на пух и прах и не смее да се довери повторно на алопатичната медицина. След като всички започват да препоръчват да се сбогува с майка си, Кристина се връща към нещо, попаднало случайно в ръцете ѝ – учението за детоксикация чрез плодове, благодарение на енциклопедията на д-р Робърт Морс. Тя бе преминала през този процес за съвсем кратко време, но споменът за това как тялото ѝ се бе почувствало живо и болките бяха изчезнали, ѝ дават надежда, че и майка ѝ ако спре консумацията на готвена храна, ще получи същите резултати. Кристина споделя на майка си преживяното, и ѝ казва, че това е пътят на изцелението, каквото и да казват всички останали. Майка ѝ след двудневен вътрешен бунт ѝ се доверява и преминава изцяло на тримесечен плодово-билков режим и година живот на суровоядство. Година и половина по-късно всички следи от рака изчезват. Майка ѝ е жива. Тялото ѝ се регенерира. 

Кристина решава, че това ще е и нейният начин на живот и става фрутарианец. Цикълът ѝ се възстановява и проблемите и напълно изчезват. Изкарва сертификат за Детокс Специалист в International School of the Healing Arts – A School of Higher Learning. Изпълва се с надежда, че може да помогне на много хора по света, откривайки истината пред очите им. Когато не консумира 100% плодове, тя вкарва сурови зеленчуци, ядки и семена. По изключение си позволява готвена храна (основни зеленчуци поради неотложни мероприятия), след което веднага се връща към обичайния си суров режим.

Вдъхновение, призвание и тишина. 

Две години посвещава на това да помага на хората чрез социални мрежи и протоколи за детокс. Пише ръководство за 10-дневно пречистване, като от сърце вдъхновява, води, преживява. Но прегаря. Забелязва, че много от хората, които получават пряко тази информация не са готови за нея и става обект на постоянни нападения от страна на медицински лица в мрежите. Настъпва момент, в който – поради порив за доказване на правдата – тя отново забравя за себе си и за любовта. Защото там, където искаш да бъдеш прав – няма любов. Когато тялото ѝ и умът ѝ за пореден път се разбунтуват, избира – вместо лекция и наставления – тишината.

Така, тъкмо започнала да набира голяма популярност, тя изтрива социалните си мрежи и се връща назад към себе си. Там, където открива и нейния дом – времето сама със себе си, както бе свикнала като дете. Време да пише мислите си и да ги превръща в романи. И време да прекарва часовете си сред природата, заедно със съпруга си.

Писане като форма на освобождение и чиста обич 

Раждат се нейните романи – фентъзи само на повърхността. Митология, изтъкана от реални преживявания. Богове, знаци, вътрешни битки. Жива митология, скрила зад символика един живот, който никога не би могъл да бъде разказан в прав текст, без да нарани. Само този, който има уши – да чуе и очи – да види. За всички останали романите ѝ са предназначени да бъдат едно развлекателно четиво.

Така се ражда K.E. Manasse – автор, който пише не за да впечатлява, а за да освобождава. Който не търси да бъде разпознат от всички, а само от тези, които усещат душата през редовете. 

„Ако четеш просто за развлечение – добре дошъл. Ако четеш, за да си спомниш и да откриеш истината между редовете – още по-добре. И двете са добри алтернативи.”

Кристина е от руско-български произход, висока 170 см и с тегло около 56 кг. Има тъмно-руса коса и по рождение – сини очи. С времето обаче цветът им се променя: появяват се кафяви, жълти и зелени оттенъци, а в документите ѝ се водят пъстри. Но тази пъстрота не е наследствена, а придобита. От гледна точка на иридологията и философията на д-р Морс, промяната в цвета на очите е отражение на вътрешно натрупване – токсини, застой в лимфната система, натоварени органи на елиминация. Очите не лъжат – те показват натрупаното, което тялото още не е изхвърлило. След дългогодишно пречистване, фокусирано върху лимфната система, бъбреците и червата, цветът на очите започва да се променя отново – този път в обратната посока.

Постепенно се завръща онази първична яснота, сякаш през тях изплува истинското ѝ „аз“, забравено под пластове от натрупвания.

Кристина все още е в процес на възстановяване – не само на цвета на очите си, а на светлината в тях.