Когато очакваме другите да ни направят щастливи
Понякога не липсата на любов, а очакването да я получим точно по начина, по който сме си представяли, се превръща в източник на неудовлетворение. А какво се случва, когато престанем да търсим щастието навън?
Има една почти незабележима граница между желанието да бъдем обичани и очакването другият да бъде отговорен за нашето щастие. И може би именно от разбирането на тази граница започва щастието в отношенията. Преминаваме я лесно. Понякога дори без да разберем.
Искаме партньорът ни да бъде по-внимателен. Да ни забелязва. Да се прибира по-рано. Да говори с нас по-мило. Да оценява усилията ни. Да се интересува повече от онова, което преживяваме. И сами по себе си тези желания не са непременно погрешни. Всеки човек има потребност от близост, внимание и взаимност.
Проблемът започва тогава, когато вътрешното ни състояние стане зависимо от това дали другият ще изпълни тези очаквания. Тогава любовта постепенно започва да прилича на размяна.
Аз правя толкова много за теб. Защо ти не правиш същото за мен?
И точно тук може би си струва да си зададем един по-неудобен въпрос: когато даваме, винаги ли даваме от любов — или понякога даваме с мълчаливото очакване един ден да получим същото обратно?
Щастието отвън и щастието отвътре
В своите лекции д-р Олег Торсунов разглежда две различни нагласи към живота. При едната човек вярва, че когато външните обстоятелства най-после се подредят, тогава и вътрешният му свят ще се успокои. При другата посоката е обратна — човек започва от състоянието вътре в себе си и не оставя целия си вътрешен мир в ръцете на външните обстоятелства.
Разликата изглежда малка, но променя почти всичко.
При първата нагласа щастието постоянно има условие:
Ще бъда спокойна, когато…
Ще бъда щастлив, ако…
Ще се почувствам обичана, когато той…
Ще се почувствам ценен, когато тя…
И животът постепенно се превръща в чакане.
Само че след едно изпълнено условие често се появява следващото. Получаваме вниманието, което сме искали, но вече ни липсва нещо друго. Постигаме една цел и почти веднага започваме да преследваме следващата.
Така човек може да прекара години в убеждението, че щастието е съвсем близо — просто още не е настъпило правилното обстоятелство.
Интересното е, че тази идея не принадлежи единствено на ведическата философия, върху която д-р Олег Торсунов основава голяма част от своите възгледи. Подобна посока откриваме и в християнството, макар изразена с различен език и поставена в различен духовен контекст. И в двете традиции човекът е насочван да не превръща другия в източник на собственото си щастие и вътрешна пълнота. Любовта започва отвътре — от състоянието, което носим в себе си, и от способността ни да даваме, а не единствено да очакваме да получаваме. В този смисъл близкият човек може да споделя и умножава нашата радост, но не може да запълни вместо нас онова, което липсва във вътрешния ни свят.
Когато любовта се превърне в изискване
Най-ясно виждаме този механизъм в близките отношения.
Една жена може да очаква съпругът ѝ винаги да бъде внимателен, да я забелязва, да се интересува от нея, да прекарва повече време у дома и да усеща кога има нужда от подкрепа.
Един мъж може да очаква жена му да го уважава, да го подкрепя, да се грижи за дома и семейството и да разбира неговите потребности.
Нито едно от тези желания само по себе си не прави човека егоист.
Но ако започнем да измерваме любовта единствено според това доколко другият отговаря на нашия вътрешен списък, отношенията постепенно се превръщат в непрекъсната проверка.
Направи ли достатъчно за мен?
Обича ли ме достатъчно?
Защо аз давам повече?
Защо не получавам онова, което заслужавам?
И вместо да виждаме човека срещу себе си, започваме да виждаме предимно онова, което той не ни дава.
Да обичаш не означава да нямаш граници
Тук има едно важно разграничение.
Да не превръщаме другия в единствен източник на нашето щастие не означава да приемаме безразличие, неуважение или поведение, което ни наранява. Вътрешната устойчивост не изисква от човека да се отказва от своите граници, потребности или достойнство.
Напротив.
Можем едновременно да бъдем отговорни за вътрешния си свят и да бъдем честни за начина, по който искаме да бъдем третирани.
Разликата е между това да кажем:
„За мен вниманието и близостта са важни и не бих искала отношения, в които те отсъстват.“
и:
„Ти си длъжен да се държиш по определен начин, за да мога аз да бъда щастлива.“
Първото поставя граница.
Второто предава отговорността за собственото ни състояние в ръцете на друг човек.
Капанът на очакването
Д-р Торсунов стига още по-далеч в своята философия. Според него силното вкопчване в определен резултат може да създаде обратен ефект.
Той дава пример с жена, която непрестанно мисли кога ще се омъжи. В неговата интерпретация именно това постоянно очакване започва да поражда своеобразен „протест на средата“ — израз, с който той описва идеята, че прекомерното изискване на определен резултат ни отдалечава от естественото му настъпване.
Това е философски възглед на Торсунов, а не универсален закон или научно установена причинно-следствена зависимост. Но зад него стои въпрос, който си заслужава да разгледаме:
Как се променя животът ни, когато цялото ни внимание е насочено към онова, което все още нямаме?
Може би тогава вече не живеем настоящето, а непрекъснато го сравняваме с бъдещето, което сме решили, че трябва да получим.
А ако престанем да чакаме?
Да престанем да очакваме другите да ни направят щастливи не означава да престанем да мечтаем, да обичаме или да желаем.
Означава да не отлагаме живота си до момента, в който някой или нещо най-после изпълни нашите условия.
Да направим вечеря за човека до себе си, защото искаме да го зарадваме, а не защото утре очакваме той да ни се отплати.
Да кажем добра дума, без да проверяваме дали веднага ще получим добра дума обратно.
Да се грижим за хората, които обичаме, без любовта да се превръща в счетоводство.
И едновременно с това да имаме смелостта да разпознаем отношенията, в които взаимност действително липсва.
Може би свободата започва точно там — когато вече можем да обичаме, без непрекъснато да изискваме доказателство, че сме обичани.
Защото има голяма разлика между това да споделяш щастието си с някого и да очакваш той да го създаде вместо теб.
Кристина Манасиева
Източник и вдъхновение: Статията е вдъхновена от ведическата концепция за отношенията между мъжа и жената, която разглежда в дълбочина вътрешното състояние на човека, неговата отговорност за собственото му щастие и принципите, върху които се изграждат хармоничните взаимоотношения.
При разработването на темата е използвана и идеята на д-р Олег Торсунов, представена в материала „Почему не надо ждать счастья?“, създаден по лекцията му „Взаимоотношения с самим собой“, Рига, 1 януари 2012 г.
