Слънцето изгря през Юли,
а аз затворих и последната врата.
Там, където писах моите думи,
днес се виждат само в нечии сърца.
Времето премина като през вихрушка –
от райски ябълки до сочни дини,
на стотици страници аз важно сложих знак.
Но когато слънцето изгря през Юли,
осъзнах безсилието си, застанала пред този Божий праг.
Бог ме бе дарил с вяра
и мастилото поставил бе в моята ръка.
Искаше от мене да изкара
дори най-мрачното, за да достигна в края тази светлина.
Помогна ми да пиша смело
и през сълзи с истина да стигна там –
до тез души, чиято вяра устремена
с мен през тръните ще минат без капка срам.
Слънцето изгря през Юли,
но в мен заляза тоз пореден плам.
Всички права запазени © Кристина Манасиева, 2025.
Бележка към стихотворението
„Слънцето изгря през Юли“ е написано в един много особен момент — когато последният екземпляр от първия, лимитиран авторски тираж на романа „Плодовете на живота“ вече е продаден. Тиражът няма да бъде отпечатван отново в същия си вид и думите, останали между страниците му, вече няма как да достигнат до нови читатели чрез това издание. Те остават там, където са успели да стигнат — в ръцете, спомените и сърцата на хората, които са го притежавали.
Именно от чувството за този необратим край се ражда стихотворението — като сбогуване с един завършен творчески период и с думите, които авторът вече е пуснал да живеят свой собствен живот.





