Здравейте, приятели. Аз съм Кристина Манасиева — позната като K.E. Manasse, или Kristexy от социалните мрежи. Считам се за жена, която вярва, че истината за тялото, душата и живота не се намира навън, а се припомня отвътре.
Не съм тук, за да ви давам готови решения. Тук съм, за да споделя какво открих, когато се върнах към природата, към себе си и към онази тишина, в която свършват страховете и започва свободата.
Пътят ми мина през здравословни кризи, загуби, изпитания и преобръщания.
И именно там — в най-тежките моменти — открих простите закони:
Днес споделям своя опит чрез детокс, плодолечение, сурова храна, чисто градинарство, духовни практики, писане и женска енергия.
Всичко, което правя — от книгите ми до начина, по който живея — е посветено на едно: да върна човека към природната му елегантност и към вътрешната му сила.
Ако сега четеш, значи си готов да чуеш.
Ако усещаш думите ми — значи познаваш пътя.
Моето присъствие тук е покана да се върнеш към простотата.
А аз просто ще ти припомня как да стигнеш до там със сърце и радост.
„Не се примирявайте с нещо, което можете да промените.“ — K.E.Manasse
Не вярвам в случайностите.
Не вярвам в болести без причина.
Не вярвам в щастие, което трябва да бъде търсено отвън.
Вярвам в светлината — тази, която природата ни дава и тази, която все още помним.
Родена съм през 1992 г. във Варна, по-голямото от две деца в семейство, което преживява миграционен сблъсък и икономически срив. Още от малка усещах реалността като място на изпитания.
Майка ми, дошла от чужда страна, се бореше с езика, културата и адаптацията. Работеше много, често отсъстваше. Баща ми преживя фалит, който разтърси динамиката на дома.
Детството ми премина в компанията на детегледачки и любимата ми баба, която идваше само през лятото. През останалото време — самота, телевизия и преработени храни: китайска кухня, месо, млечни продукти, сладкиши, индустриална „утеха“. В училище не се вписвах. Бях аутсайдер. Единствено храната ми даваше чувство за сигурност.
Бях добра ученичка, макар математиката да ми пречеше да завърша с отличен. Въпреки това дипломата ми бе 5,25.
Творческата искра да пиша и да се изявявам, се появи още в 10. клас, когато ме избраха да напиша и прочета философска тема пред цялото училище — „Духът не познава граници“. Писах за любовта и нейните влияния върху човека. Текстът събуди интерес, донесе ми грамота от Националната конференция по литература, история и философия.
Но дори тогава не повярвах, че съм родена да пиша. Нито, че съм родена да вдъхновявам чрез словото си. По настояване на семейството започнах да уча право. Творческият порив остана на пауза.
Успях да бъда добър студент, но още преди да завърша, се въвлякох като поръчител и затънах в държавни дългове. Натискът ме отдалечи още повече от себе си. Бяха едни от най-тежките ми години.
След дипломиране започнах работа като юристконсулт. Година и половина по-късно ми откриха полип. Операцията не помогна — хормоните ми бяха в пълен срив, макар по документ да бяха перфектни. Имах дефицит на витамин Д. Цикълът ми спря. Казаха ми, че съм безплодна.
Тогава започна моето истинско пробуждане.
Майка ми се разболя за първи път от рак на гърдата, когато бях на 21 години. Чувствах се объркана, уплашена и определено – неподготвена. С Божията сила обаче, преминахме през първата битка заедно. Аз бях пряк свидетел на състоянията й — нещо, което дори баща ми не можеше да понесе.
През това време завърших право, смених работата с парламентарно сътрудничество, за да изплатя дълговете си. Пет години плащах всяка стотинка от заплатата си. Освобождаването от дълга ми донесе не само лекота, но и време за тихо, вътрешно търсене.
През 2022 г. майка ми получи рецидив. Метастази в целия организъм. Поставена диагноза: четвърти стадий на рака, с прогноза между месец и три за живот.
Обещанията за лечение бяха разбити. Не се доверих на алопатията втори път.
Точно тогава в ръцете ми попадна учението на д-р Робърт Морс. Спомних си краткия период, в който бях опитала детокс чрез сурова храна — и как тялото ми бе засияло. Дадох шанс на истината в природата. Споделих вижданията с майка си и тя накрая се довери.
Започна прочистване – тримесечен режим само на плодове и билки. После година суровоядство.
Година и половина по-късно: нямаше следа от туморите.
Тялото ѝ се регенерира само.
След като видях какво може природата, реших, че това ще бъде и моят път. Станах фрутарианец. Цикълът ми се възстанови. Здравето ми се върна. Освободих се от хиляди други проблеми.
Вдъхновена от „чудото“, завърших International School of the Healing Arts, при Д-р Робърт Морс като Детокс Специалист.
Години наред се посвещавах на хората, на истината, на възстановяването на тялото чрез пречистване.
Две години помагах в социалните мрежи, създавах детокс програми и протоколи, написах ръководство за 10-дневно прочистване, и не спирах да вдъхновявам, да показвам личен опит и да споделям знания.
Но забелязах нещо тежко: много хора не бяха готови за информацията. Медицински лица започнаха да ме нападат. И в този хаос отново забравих за самата себе си.
И макар да знам, че истината е сила, без любов става тежест. Тялото и умът ми се разбунтуваха. Избрах тишината и изтрих социалните си мрежи. Върнах се към себе си, към природата, към съпруга си. Това беше една от най-хубавите ми години на мир и вътрешен покой. Така започнах да пиша романа си „Плодовете на живота“.
Фентъзи само на повърхността, но в дълбините — истина, спомени и реални битки. В романа вложих цялото си сърце и душа. И макар да скрих истината зад фантастични светове и елементи, всичко написано там, е провокирано от реалната случка в живота ми – борбата със смъртта, изцелението на майка ми и дълбоката връзка с нас самите, за да се преборим.
Не пиша, за да впечатлявам. Пиша, за да освобождавам. За да дам на тези, които „виждат с душата“, мост към паметта за Истината.
„Ако четете за развлечение – добре сте дошли.
Ако четете, за да си спомните — още по-добре.“
Аз съм от смесен произход — руско-български. Висока 170 см, около 55 кг, с тъмно-руса коса.
По рождение очите ми бяха сини. По-късно станаха зелени, жълти, кафяви — пъстри. Не наследствено, а натрупано. Очите са огледало на лимфата, бъбреците, червата — те не лъжат. След години детокс, пречистване, сурова храна и фокус върху възстановяването, цветът започна да се връща назад. Все още в процес.
Но не само цветът на очите ми се възстановяват —
възстановява се и светлината, която излъчват.
Този текст продължава да се развива.
