История за Це, Кал и баба Де
В една гора живяло момче с румена, почти прозрачна кожа, под която сякаш преминавала червена топлина. Това момче дружило с момиченце, чиято бяла като сняг кожа порозовявала в близост до тялото му.
Те се обикнали от пръв поглед, но най-вече момиченцето било пленено от топлината, която излъчвал другарят ѝ. Всеки път, когато се докоснел до нея, косата ѝ ставала все по-плътна и бляскава, раните ѝ бързо зараствали, студът я напускал веднага, а кожата ѝ се превръщала в меко кадифе. Единственият недостатък бил, че колкото повече тя търсела неговата сила, толкова по-гореща ставала кожата му и започвала да пари. Така бузките ѝ ставали на червени петна, но после те бързо отшумявали.
Тя решила, че слънцето повече не ѝ е необходимо. С момчето усещала достатъчно щастие в своето сърце. Именно затова решила да нарече любимия си Це. Той пък я нарекъл Кал, независимо от бялата ѝ кожа.
Един ден Це се обърнал към нея и ѝ казал:
— Кал, кожата ти е толкова бяла, защо не се покажеш малко на слънце? Може би само така не бих могъл да я нараня и зачервя. Излез и се разходи под слънчевите лъчи и дори да прежуря, само за кратко там остани. Погледни към небето и хвани тези златни искри. Така усмивката ти ще стане още по-бяла, а кожата ти — още по-здрава. А щом хванеш този слънчев загар, вече няма да имаш нужда от моя топъл товар.
— Но за мен ти си моето слънце. Ти ми даваш всичко необходимо и аз се зареждам от твоята топлина — казала Кал и се гушнала плътно в ръцете му, а червенината по кожата ѝ започнала да се стича надолу по цялото ѝ тяло, като ставала все по-ясна.
Це се притеснил за любимата си, но бил толкова пленен от обичта ѝ, че не възразил повече. Минавал ден след ден, а те били почти неразделни. Но дошла една сутрин, в която Кал отново бързала да се зареди с топлината на любимия си, ала по пътя в гората срещнала една баба с досущ бяла кожа като нейната. Но вместо червенина тя носела златист блясък, а косата ѝ, макар и бяла, имала златни нишки, които отразявали светлината. Бабата носела кошница в ръка и събирала някакви странни неща, докато един слънчев лъч винаги намирал лицето ѝ.
— Добър ден — казала Кал. — Коя сте вие?
— Добър да е, дете. Наричай ме баба Де.
— Бабо Де, какво събирате в тази кошница?
— Всички горски плодове — малини, къпини, ягоди, касис, а още и ябълки, череши и шипки.
„Но как тази баба успява да носи всичко това, как костите ѝ издържат толкова тежест и как кожата ѝ никак не е зачервена от слънцето, а стои досущ тънка, бяла и бляскава?“ — запитало се наум момичето.
Баба Де се движила чевръсто, а заедно с нея и облаците се размествали. Тя събрала още няколко плодчета и ги подала на Кал:
— Ето, вземи. Опитай! Всеки ден яж от тези плодове. Кожата ти има нужда от топлина, която охлажда, а не изгаря. Не виждаш ли какво има покрай тебе? Гората е пълна с живот, а ти дори не го забелязваш и бързаш, бързаш като кон с капаци към онази изгаряща светлина.
Кал поела малките плодчета в шепата си и огледала ръцете си, които били обагрени в пурпурночервено. Този път петната не били изчезнали, както ставало досега след прегръдката на Це. Веднага щом опитала от плодчетата обаче, кожата ѝ възвърнала естествения си цвят. Кал вдигнала очи към слънчевите лъчи, които се опитвали да достигнат лицето ѝ, но те следвали само лицето на баба Де. За миг се огледала. Гората наистина била пълна с всякакви цветове и плодове и тя си рекла: „Ще набера малко от тях и ще занеса и на Це; може би ще помогнат и на неговата топлина да не ме изгаря толкова силно, за да мога да бъда винаги близо до него, вместо да търся слънцето и да ям по цял ден плодове.“
Минавайки от храст на храст, Кал събирала ягоди, къпини и малини заедно с баба Де. По едно време толкова се била заплеснала, че не разбрала как останала сама с мислите си и лъчите на слънцето вече били изчезнали.
А баба Де отишла право при момчето и хвърлила кошницата с горски плодове пред краката му.
— Коя си ти? — попитал Це.
— Аз съм баба Де. Баба на всички в тази гора и нося мъдрост и плодове. На, яж сега!
— Но защо? Не съм гладен и не искам плодове — викнал Це.
— Тогава седни и слушай.
Бабата разказала на Це за изгарящата сила на огъня, който той носел, без да осъзнава как в твърде големи количества можела да изгори всеки по пътя си. Обяснила му, че ако изяде плодовете, ще уравновеси топлината в себе си и макар външно да изгуби част от блясъка си, само така нямало да навреди повече на близките си.
Це изслушал всичко това, но не искал да губи блясъка и топлината си. „Как тогава Кал ще ме обича така силно? — запитал се той. — Тя повече няма да има нужда от мен!“ Когато баба Де разбрала за суетата и страха му, взела кошницата и си тръгнала.
А Кал събирала ли, събирала плодчета и когато набрала достатъчно в престилката си, потърсила с поглед за последно слънцето, но не го открила. После се запътила към Це. Изненадала се, когато го видяла да седи неподвижно върху камъка и да изучава руменината, която светела под прозрачната кожа на ръцете му. Тя погледнала своите ръце и се зарадвала, че петната наистина били изчезнали. Но ако досега ѝ било приятно и спокойно покрай Це, днес не било точно така.
— Здравей! — викнала тя въпреки това, но Це не се обърнал.
Отишла до него и го хванала за рамото. Изведнъж рязко се отдръпнала и изпищяла. Цялата ѝ ръка се покрила с червени мехури и петна. От друга страна, вените ѝ започнали така да прозират, че тя се изплашила и заплакала.
— Ох, Це, защо ме изгаряш с топлината си?
— Защото искаш твърде много от нея.
— Но Це, защо не ми даваш от светлината си?
— Защото не съм слънцето.
— Ех, Це, защо отново не направиш кожата ми мека като кадифе?
— Защото вече нямам тази сила.
— Ах, Це, защо не ме погледнеш в очите?
— Защото търсиш слънчевите лъчи, а не моите очи.
— Не, Це! Аз искам твоята топлина, прегръдка и очи.
Преди да каже още нещо, Це скочил към Кал и я обгърнал цялата.
Кал започнала да гори и да вика от болка, а очите ѝ се присвивали от изгарящия я огън. Це усещал как тя се опитва да се откъсне, но не можел да приеме, че тя повече никога няма да се нуждае от неговата топлина, и я притиснал още по-силно към себе си. Когато Кал вече едва си поемала въздух, с последни сили ударила Це в слепоочието и се откъснала от прегръдката му.
— Какво направи с мен? — едва говорела от болка тя. Кожата ѝ била цялата покрита с мехури и петна.
— Аз нищо! Ти искаше моята топлина, прегръдка и очи — викнал в отговор Це.
— Но това боли!
Кал се строполила на земята и плодчетата от престилката ѝ се разпръснали. Тя започнала да мига все по-тежко, а дишането ѝ едва се чувало. Це гледал ужасен, но не знаел какво да направи. Сетил се какво му казала баба Де и започнал да яде от плодчетата, за да не може да навреди повече на Кал, но вече било късно. С последен стон тя се опитала да каже нещо, но очите ѝ се затворили и дъхът ѝ спрял.
Це започнал да плаче и да вика, но нищо не се променяло освен едно. Той забелязал, че огънят изпод кожата на ръцете му гаснел с всяка минута, докато накрая не изчезнал напълно. Опитал се да докосне главичката на Кал и разбрал, че може спокойно да я погали.
„Но защо чак сега? — питал се той, когато всичко вече било свършено. — Защо не послушах баба Де, а поисках да бъда като слънцето?“
Настъпила вечер и луната се вдигнала. Це продължавал да плаче с поставена ръка върху главичката на Кал. И точно когато и последната сълза пресъхнала, баба Де се появила иззад гората и се доближила. Тя хванала Кал и я повдигнала, като започнала да изстисква сок от дивите плодове право върху изгорялата ѝ кожа.
Известно време нищо не се случвало и Це загубил всякаква надежда. Но когато се излял достатъчно сок, петната и мехурите на Кал започнали да избледняват и да изчезват. Останало само едно петно във формата на сърце върху лявата ѝ ръка.
Изведнъж Кал поела дълбоко дъх и отворила очи. Вече нищо не я боляло, а петната и мехурите били почти изчезнали. Баба Де я вдигнала на крака, а Це протегнал ръце към нея. Кал постояла известно време пред него и най-накрая го прегърнала.
— Ако не беше баба Де, сега щеше да си мъртва — прошепнал ѝ той през сълзи.
— Ако не беше твоята изгаряща топлина, Це, никога нямаше да разберем истината.
След малко бабата се засмяла:
— Осветих ви цялата гора, всяко дърво и храст, носещи изцеление, а вие гледахте само един в друг.
Докато размишлявали върху казаното, младежите наблюдавали с изненада как баба Де се превърнала в кълбо от златна течност и се изстреляла нагоре към небето. Кълбото застанало на мястото на луната и слънцето изгряло.
От този ден насетне се разказва, че Кал и Це заживели щастливи заедно, но без да си вредят. По цял ден търсели плодове, танцували и пеели. Слънцето докосвало лицето на Кал, а Це държал ръцете ѝ, но нито кожата ѝ почервенявала, нито дланите ѝ парели. Единственото, което се отличавало, бил руменият цвят на сърцето върху ръката ѝ.
Всичко било в хармония и унисон, докато Кал, Це и Де живеели според законите на природата.
Кристина Манасиева | K.E.Manasse
Плодовете на живота
Витамин C, витамин D и калций – какво стои зад историята?
Витамин C, витамин D и калцият имат различни роли в организма, но някои от тях работят в тясно взаимодействие.
Витамин D подпомага нормалното усвояване на калция и допринася за поддържането на нормални нива на калций в кръвта.
Калцият е необходим за поддържането на здрави кости и зъби и за нормалната функция на мускулите.
Витамин C участва в образуването на колаген, който е важен за нормалната функция на костите, хрущялите, кожата и кръвоносните съдове. Той подобрява усвояването на желязото, но не е витаминът, от който зависи усвояването на калция — тук ключова роля има витамин D.
Затова е добре да гледаме на храненето като на цялостна система, в която различните хранителни вещества се допълват, а не като на сбор от отделни витамини и минерали.
Според философията на д-р Робърт Морс, приемането на отделни вещества в мегадози чрез добавки нарушава естествения баланс в тялото, докато разнообразната растителна храна ги предоставя в естествен за храната комплекс. Такива високи концентрации се свързват най-вече с приема на добавки, а не с получаването на витамин C, D или др. чрез естествени растителни храни.
Витамин C е важен за организма киселинен елемент, който обаче, приеман изолирано, може да извлича и отмива калция. Калцият, от своя страна, е алкален минерал и правилното му използване от организма е свързано и с наличието на витамин D.
Алкално въздействие се приписва на суровите плодове и зеленчуци, чрез които можем естествено да получаваме разнообразие от витамини, минерали и други хранителни вещества, без да ги изолираме едно от друго. Организмът не разглежда хранителните вещества като отделни елементи, а като част от една цялостна и взаимосвързана система. Калцият, витамин C и витамин D трябва да бъдат в естествен баланс, за да могат да изпълняват правилно ролята си в организма.
Именно затова д-р Морс поставя акцент върху получаването на хранителните вещества в естествената им форма чрез пресни плодове и зеленчуци, където витамините, минералите и останалите растителни съединения присъстват заедно, а не изолирани едно от друго. Само по този начин те работят в синхрон и носят баланс.
Това символизират и Кал, Це и баба Де — взаимодействието и равновесието между различните елементи. Идеята е да не търсим отделното вещество и да го приемаме външно, а да се доверяваме на естествения баланс, който ни носи природата отвътре.
Вие вече разбрахте кои са продуктите, които съдържат достатъчно Витамин C, D и Калций. Ако искате да разберете повече, прочете статията за Витамините набавяни от храната!
Важно уточнение
Информацията, предоставена в този материал, е с общ информационен характер и не представлява медицински съвет. Тя не е предназначена да замества професионална медицинска консултация, диагностика или лечение и не бива да се използва като основа за диагностициране, профилактика или лечение на здравословни състояния. Преди да промените или прекратите прием на лекарства, лечение, медицински грижи или да започнете нов хранителен режим, тренировъчна програма или прием на хранителни добавки, се консултирайте с квалифициран специалист.
Авторът K.E.Manasse не e лицензирани лекар или официално лицензиран медицински специалисти, a единствено сертифициран Detoxification Specialist. Съдържанието на този материал и свързаните с него публикации не са гарантирани като напълно точни, изчерпателни или актуални.
