Златните бали са моето злато в градината
Защо мулчирам със слама, какво прави тя за почвата и как я използвам в собствената си градина.
Голям интерес представлява за хората, особено младото поколение, които се интересуват с какво покривам почвата в градината си. Реших да разкажа повече за балите, които събираме по полетата в България и как всъщност започнах да ползвам тази слама в своята собствена градина.
Никога не съм се занимавала с градинарство в живота си и като дете не съм виждала подобни бали. Едва около 30-годишната си възраст разбрах от градинарите Деси Владовска и Тихомир Трайков, колко всъщност е ценно да покриваме почвата със сух материал.
И ако преди съм гледала на тези огромни бали просто като на част от пейзажа, днес виждам в тях нещо наистина ценно за своята градина – нещо, което вече е показало резултатите си.
Докато отглеждам собствена продукция, ще продължавам да покривам почвата си със слама.
Отначало не разбирах разликата между слама и сено и мислех, че всичко, с което покрия градината, е добре дошло.
В природата падналите листа, клонки и друг растителен материал остават върху почвата и това си има своята причина. Аз обаче избирам именно слама, тъй като тя представлява предимно сухите стъбла, които остават след прибирането на житната култура.
Сеното, от друга страна, се състои от изсушени треви и други растения и обичайно се използва за храна на животните. Ако го използвам върху почвата в градината си, е възможно заедно с него да внеса семена, които впоследствие да поникнат и да се наложи да ги премахвам ръчно. А това създава излишна работа, която аз се опитвам да избегна.
Именно затова избирам сламата. Под нея допълнително поставям и кашон, който помага за запазването на влагата в почвата и създава прекрасна среда за нашите помощници и работници в градината, както се изразява Деси Владовска – а именно червеите. За мен присъствието им е един от най-хубавите признаци, че почвата има живот и че в нея постепенно се създава среда, в която семената и разсадът могат да се развиват.
Сламата предпазва почвата от силното слънце, а заедно с кашона под нея ограничава и растежа на плевелите. Когато завали дъжд, кашонът и сламата постепенно започват да се разграждат и създават благоприятна среда за различни почвени организми. В същото време около растенията има по-малко кал и пръски. Именно това постепенно разграждане на органичния материал е много ценно за моята градина.
Кашоните, покрити със слама, поставям основно върху пътеките около растенията. Около самите растения, след като поотраснат малко, слагам единствено слама.
Откакто започнах да използвам слама около растенията и да покривам почвата в градината си с нея, видях наистина огромна разлика. Преди почвата ми беше суха до такава степен, че не можех да забия пирон в нея с ръка, а трябваше да използвам чук. Сега, когато повдигна сламата, отдолу намирам почвата рохкава и влажна.
И може би точно това ме впечатлява най-много – че не се опитвам непрекъснато да се боря със земята, а постепенно се уча да наблюдавам начина, по който работи самата природа, и да създавам подобни условия и в собствената си градина.
В есенно-зимните периоди, ако съм решила, че няма да садя нищо през това време, аз покривам цялата почва с тор от животни и слама, за да презимува. В противен случай, когато засаждам зеленина или някои видове зеленчуци, веднага щом пораснат достатъчно и станат стабилни, слагам сламата около тях, като оставям леко пространство около коренчето на новия разсад.
На самите пътеки винаги има дебел слой слама. Обикновено през ранна пролет посипвам градината със слама на нужните места покрай растенията или по пътеките, а късна есен допълвам, ако се налага. Ако покривам цялата земя, напролет отново поръсвам с нова слама.
Така почвата ми остава покрита през цялата година – защитена както от силния студ през зимата, така и от сухите летни жеги, а под покривката животът в нея продължава.
Има ли нещо, за което трябва да внимаваме?
Моят опит със сламата е бил както положителен, така и не толкова приятен. Когато намирам чиста слама, за мен това е облекчение и радост, защото веднъж ми се случи да взема слама, очевидно смесена със сено. През цялата година след това ми се налагаше постоянно да късам поникналата по пътеките трева. Вместо сламата да ми спести работа, тя ми създаде допълнителна.
Затова днес внимавам откъде вземам сламата и, когато имам възможност, се интересувам какво точно има в балите. Това всъщност се препоръчва и от агрономически източници – за мулчиране е добре да се използва чиста слама без плевелни семена. Дори при качествена слама понякога могат да останат жизнеспособни семена от житната култура, затова е добре да познаваме източника, от който я вземаме.
Има и още нещо, за което вече бих внимавала – дали материалът е бил третиран с определени хербициди. Някои устойчиви хербициди могат да се запазят в растителния материал, а също и да преминат чрез храната на животните в оборския тор, след което да причинят увреждания на чувствителни растения. Затова, когато произходът е неизвестен, си струва да попитаме доставчика както за сламата, така и за тора, който внасяме в градината.
И още едно мое правило би било да наблюдаваме собствената си градина. Сламата задържа влагата и поддържа почвата по-хладна, което в много случаи е предимство, но при прекалено влажни условия това невинаги е желателно за всяка почва и всяка култура.
Да работим заедно с природата
Въпреки всичко, за мен сламата остава много по-добър вариант, отколкото почвата да стои открита и суха. Когато работим в унисон с природата и изучаваме нейните принципи, можем много по-добре да разберем от какво се нуждае градината ни и как да се грижим за плодовете и зеленчуците, които отглеждаме.
За мен това означава да им осигуря условия да растат здрави, свежи и пълни с живот и с онова, което аз наричам електричество на живата храна, а след това да носят същата тази свежест и радост и на нашата трапеза.
Докато работим с любов и грижа към природата и се учим от нейните принципи, вярвам, че и тя ни отвръща със същата любов и грижа – към нас, към душите ни и към телата ни.
