Има само един способ да не очакваш – това е да станеш по отношение на самия себе си честен човек и да разбереш, че аз трябва да съм щастлив във всяка ситуация.
Щастлив е само този човек, който сам прави щастливи другите. Макар, че най-често се получава така, че не можем да се противопоставим на своите егоистични чувства и изискваме щастие за себе си постоянно.
Лъжливото ни его ни действа по такъв начин, че ние започваме да изискваме щастие от обкръжаващите ни хора, дори не подозирайки това. В такива моменти даже не се замисляме за това, какво мисли близкия ми по този повод, тежко ли му е да изпълни моите желания. На нас ни се струва, че нашите молби трябва да се изпълняват като по естествен начин и не рядко се прокарва мисълта: „Нали аз се старая за него/нея! Защо тя/той да не направи това заради мен?“
А мислите ли си, преди да направите вечерята, че ще му бъде приятно на вашия мъж? Говорите ли мили думи на жена си? Цените ли усилията и труда, които влага вашият близък човек във вашите отношения? Като правило, нас ни вълнуват собствените потребности и това се проявява всяка секунда в нашия живот.
Егоистичното поведение е продиктуване от външното щастие. Искаме да бъдем щастливи, за това третираме своите близки. При това ни е сложно да разберем, че щастието се намира в самите нас.
Едни хора си мислят, че когато при мен външно бъде всичко наред, тогава и вътре в мен всичко ще се нареди. Това е един вариант на отношението към живота. Втория вариант: когато всичко бъде наред вътре в мен, тогава и всичко извън мен ще бъде наред. Разбирате ли? Единият вариант е външен, когато човек вярва в щастието извън нас. Това се нарича външно съзнание. Вторият вариант е, когато човек мисли, че ако с него всичко е наред и се разбира със самия себе си, тогава всичко останало извън това ще се подреди както трябва. Такива хора се наричат – хора с вътрешно съдържание, вътрешно съзнание.
Когато човек е концентриран изцяло върху себе си, той блокира своя разум и активно се проявява единствено умът. А умът много напористо търси щастието от външни фактори. Човек автоматично започва да търси щастието от близките си, приятелите и познатите. Той все бяга на някъде и търси това щастие, защото си мисли, че чрез общуването и външната дейност той ще може да го намери. Но идва време и той се разочарова. И така, търсенето отново се възобновява.
Обаче, ако човек е твърд духом, той се е утвърдил самия себе си, в своето вътрешно състояние, тогава той напротив – ще отдава щастие на всички. Няма да го търси в другите. И такъв човек сам се явява източник на щастието.
Например, ако жената зависи от настроенията на мъжа си, ще може ли тя да стане щастлива в личния си живот? Не. Защото тя винаги ще бъде от нещо недоволна. Тя ще му досажда, ще го кара да се държи винаги добре с нея, да се грижи за нея, да я забелязва, да се отнася към нея с внимание, да си идва по-рано от работа. Списъкът на нашите желания може да продължи безкрайно. И така се държат не само жените.
Мъжете имат свой списък, който отговаря на техните потребности. На тях им се иска жена им вкусно да им готви, винаги да го слуша и да го подкрепя, да се отнася към него с уважение, да бъде всичко подредено в дома, да се занимава повече с децата и още. И така нашите желание и егоизъм често стават причина за разрушаване на отношенията. Все пак искаме да ни обичат, но самите ние да даваме любов – не искаме.
Ако казваме на близкия ни: „Защо не ми се усмихваш?“. На него му се иска веднага да престане да го прави. Разбирате ли, че това е природата на ума. Умът никога не действа от страната на насилието. Той е категорично против насилието. И затова природата на ума е така устроена, че ако искаме да получаваме щастие от близкия ни човек, тогава той автоматично не иска да ни го даде. И нищо не можеш да направиш с това. Затова човек не трябва да чака щастие от никого. Това звучи много печално, но е факт, който трябва да приемем в своя живот.
И така, ако чакаме щастие от близките си, тогава то автоматично ще си тръгва от нас. Същото е ако жената не е омъжена, тогава тя постоянно си мисли: „Кога ще се омъжа?“ Това означава, че тя няма да се омъжи, защото тя проявява протест срещу природата.
И по такъв начин – очакването за щастие, прави живота ни нещастен. Чувствайки неудовлетвореност, човек зацикля на самия себе си, от което се усилва неговото лъжливо его и му се струва, че постоянно някой го е погледнал на криво, или нещо не му е казал както трябва. Обаче ако забравяме за себе си и служим на другите хора, грижим се за тях, отдаваме им своята топлина, тогава щастието идва към нас като награда. И вече не намираме никакъв смисъл да изискваме щастие от обкръжаващите ни хора. Те сами ще ви дават това, което искате. Но то трябва да се заслужи.
