Категория: Поезия

Слънцето изгря през Юли,а аз затворих и последната врата.Там, където писах моите думи,днес се виждат

Поисках болката да споделя,в дневника си аз да я запиша,но пред мен застана тя —златистата

Когато мракът обгърна душата ми,Последно виждах твоето лице.Очи с болка и сърце, паднало в краката

Доктор казвате, че етози, който знае те добре.Затова ли казва: „На ти хапче, на ти

Моят мъж е блясъкът в очите ми,Трапчинките, подали се от милите слова.Той ме гледа, сякаш

Тонове банани,Минават те подред,И в здраве отзованиПрочистват нас наред. Това важи за всеки плодВъв всеки

Слънцето изгря,Време е за плодова магия!Минаваме през нашата градинаИ събираме таз плодова стихия. Скоро тук

Мила моя мамо,Любима и красива,Търпелива и добра,Обичам те завинаги,В сърцето те зова. Изпитвам аз съчувствие,когато