Мила моя мамо,
Любима и красива,
Търпелива и добра,
Обичам те завинаги,
В сърцето те зова.
Изпитвам аз съчувствие,
когато сетя се как с думи те раних,
И прошка искам в съзвучие,
С мое разкаяние ти се разкрих.
Пред тебе, майко, се покланям,
Роди ме ти с такава доброта.
И даде ми очи да виждам,
Сърце и разум, по правия път аз да вървя.
Обичам те дори сред мрака,
Прости ми ти невежите слова,
Оскърбили теб, застанали в душата,
Пречистена от чистата луна.
Живот си ти за мене най-прекрасен,
И зная колко мъка и тъга
С мен в нощите ужасни
Си споделила през живота си сама.
И моля Господа да ми прости
За моето незнание относно —
Как родна майка да се уважи
И с чиста обич да се обкръжи.
Но вече зная как това да бъде
И обещавам аз и занапред
Да бъда редом и със сила женска,
Любов да давам аз подред.
На мойта майка аз и посветих
Изпълнен със сълзи този вечен стих.
Всички права запазени © Кристина Манасиева, 2025.
