Принципът на непрекъснатостта и постоянството. Никога не се сравнявайте с другите.
Принципът на непрекъснатостта и постоянството
Понякога хората правят революционни скокове. Те променят рязко нещо в живота си, а после също толкова рязко го връщат обратно. Но подобен вид промяна обикновено не работи за благото на личността. Резки промени в живота си, могат да правят само изключително волевите хора, и това не е толкова често срещащо се явление. А за да стигнали те до това високо ниво на воля и самодисциплина, са минали през множество удари от съдбата, които са го закалили. Но обикновено при всички останали, резултатите от такива резки промени се проявяват при човек, който се намира в състояние на вълнение: ту е на гребена на вълната, ту се срива, и така по няколко пъти, докато накрая не си каже: „Всичко е напразно! При мен така или иначе няма да се получи!“.
Това се случва, защото именно динамиката на промените, се крие в последователността. Понякога е по-добре да променяме нещата лека полека, дори това да е само с милиметър в правилната посока, но да го правим последователно в живота си. Това ще донесе много по-голям успех.
Обикновено ни липсва енергия постоянно да правим тласъци и подскоци или да правим големи промени в живота си. Това са дейности, които отнемат наистина много енергия. И тук на помощ идват и плодовете. Заредени с техните прости захари — електричеството, което е необходимо на всяка една наша клетка още от бебета (както вече знаем, майчината кърма е пълна с прости захари – въглехидрати – които са най-доброто нещо за развитието на главния мозък и нервната ни система), ние можем да преобърнем света. Но хората обикновено се отказват, защото се уморяват от разхода на енергия и нямат енергия за нищо. Те не разбират от къде могат да си я набавят, за да променят в крайна сметка живота си. Следователно, промяната изисква постоянство и във вярата ни. Това е като изграждането на мускули или разтягането. Ако никога преди не сте правили тези упражнения и искате да направите шпагат много бързо, може да се контузите и да загубите интерес към дейността, защото ще я свържете с някакво болезнено преживяване. Затова в началото на тренировката постепенно загрявате тялото си и след това правите леко разтягане. Също така, ако изграждате мускули, постепенно увеличавате натоварването.
Постоянството не е усилие, а състояние на съзнанието. То е тихата вяра, че всяко зрънце действие се натрупва, докато сътвори чудото. Който не прекъсва пътя си, дори когато не вижда резултата, вече е постигнал повече, отколкото мнозина, които започват отново и отново.
Никога не се сравнявайте с другите
Всеки има нужда от индивидуален подход. Дори да сме създадени от едно и също — клетки и две течности, кръв и лимфа — ние сме различни. Различни в начина, по който възприемаме света, мислим, чувстваме, храним се, живеем и се отдалечаваме от природата. Всеки носи свой ритъм, свой урок, свое време и степен на пречистване. Аз самата си признавам, че по време на детокс консултациите, които съм водила, съм допускала грешката да казвам: „Ще ти трябват шест месеца“ или „само месец“, за да видиш резултатите и да достигнеш определена цел — защото така се е случило при друг човек. С времето и опита обаче осъзнах колко безкрайно много фактори влияят върху времетраенето на прочистването и върху самата промяна — на организма, мислите и целия живот на всеки отделен човек.
В крайна сметка осъзнаваме, че е нужен много внимателен подход към хората срещу теб, към себе си и към своите изначални възможности. Затова едно от следващите правила гласи — никога не бива да се сравняваме с другите, нужно е да сравняваме себе си единствено с вчерашното ни аз и това, което сме днес. И така, сравнявайки се с вчерашния си аз, изял четири филии хляб, и днешния си аз, изял три и започнал деня си с пресен плод, осъзнавате, че това е страхотно — това е напредък за вас! Винаги е много важно да подхождате към живота и целите си индивидуално и да не се опитвате да живеете живота и целите на някой друг. Защото, когато се опитваме да бъдем като друг човек, имитирайки го, това е вибрация, идваща от енергията на страстта, която кара човека да търси себе си „извън себе си“.
Или още това е свързано със завистта (която не забравяйте, че също е киселинна и влияе върху нашите клетки). Мислим си, че искаме да постигнем най-доброто и в нас се заражда максималистична жилка. Но това не е много продуктивно състояние. Мислим си, че се стремим към прогрес, но в действителност просто изпитваме завист. Искаме това, което някой друг има, но не искаме да видим пътя към него. Следователно, сравняването на себе си с другите, което се корени в завистта, е непродуктивно. Изключително важно е да се откажем от навика да се сравняваме с другите и да се чувстваме зле за това или, обратно, да се чувстваме превъзхождащи, ако превъзхождаме някой друг по някакъв начин. В действителност всеки има свой собствен мироглед, свои собствени цели и може би настоящата му позиция представлява огромен напредък или може би представлява урок, който трябва да научи. Следователно, за да обобщим, можем да се сравняваме единствено със себе си. Само тогава имаме правилен и адекватен мироглед.
Това са двете правила, които ни помагат да бъдем успешни в този свят във всичко, което правим. Последователност в малките промени. И да не се сравнявате с другите. Бъдете търпеливи със себе си, бъдете самодостатъчни, фокусирани върху задачите си, свързани с вътрешните си ресурси и не се оглеждайте, за да видите как се справят другите. В крайна сметка, можете да пропуснете вашия собствен живот.
Замислете се върху следното, което илюстрира сравняването на себе си с другите, и колко често това се проявява в живота ви — Ако на двама чакали се даде по една купа с плодове и се поставят един до друг, те няма да могат да ядат от своята купа. Те ще си помислят, че другият чакал има повече или по-вкусни плодове и ще се опитат да присвоят и другата купа с плодове и ще се скарат помежду си, дори могат да се сбият, но никога няма да се насладят на храната, която им е дадена специално за тях.
Разбира се, колкото повече сме на плодов си сурова храна, толкова по-малко започва да ни прави впечатление пълна ли е на съседа ни купата или не. Даже бихме дали и последните си плодове, за да го заситим, защото знаем, че гладът не ни плаши и че плодовете биха просветлили отсрещния. Все пак, разбрахте какво имам предвид с примера.
Това може да е малко грубо сравнение, но ясно илюстрира как завистта влияе на човек, когато гледа другите, фокусира се върху тях и напълно пропуска собствения си живот и даровете, предназначени лично за него.
