Какво е храната за човека? Има ли значение дали си нисък, слаб или дебел и това, което ядеш?
Оказва се, че за повечето хора има значение повече как изглеждат, вместо това как се чувстват и рядко се замислят, дали живеят според природните закони и дали взимат всичко необходимо, като източник на енергия, витамини и минерали от храната, която поемат.
Не е нужно да си слаб, за да кажеш, че си здрав, нито пък да си дебел, за да искаш да си здрав. Колкото до ниския… на ръст или на душа говорим ний сега? Аз залагам за душа – защото това, което може да погуби душата ни, никакъв ръст, тегло, визия не може да попречи.
С мъжа ми си говорихме тези дни, кои хора прекаляват с храната и защо се случва това? Дори и при нас редовно се случваше преди, но тогава не сме имали осъзнаването, което имаме сега и не сме си задавали подобни въпроси, а просто изяждахме всичко в чинията и даже понякога и в съседната такава. Сега, когато се храним с плодове и зеленчуци и сме минали задълбочения детокс, който откри и духовната страна на живота ни и много неща се промениха, забелязваме още повече как се хранят хората около нас. И знаете ли какво разбрахме? Хората се хранят с емоции, а не с наслада. Защото ако се хранихме с наслада, щяхме да се радваме и на едната хапка вкусна ябълка или банан, или пресен домат с малко лимонов сок, без да ни е нужно нищо повече.
Кога обаче емоциите ни завладяват и контролират до такава степен, че да не можем да им се противопоставим и започваме да се водим по тях, вместо ние да ги контролираме разбирайки, че ние не сме нашите мисли? Дали е така още от детството, когато сме били отгледани от бабите, вместо от майките ни и които щедро са ни угощавали, та чак капка да не остане в чинията – всичко да си изядем? Или когато в тийнейджърските си години сме имали едни мечти и желания за живота, но сме били повлияни от авторитета в семейството и сме поели по съвсем различен път и това до ден днешен ни тежи и търсим с какво да потиснем натрапчивото усещане?
Нагледно ще ви обясня как се чувствах аз, когато мислите контролираха мен, а не аз тях. Представях си как се качвам в една лодка и тя започва да ме вози по течението на реката. Всичко изглежда приятно, леко и спокойно, без съпротива и според Божията воля и с доверие към живота, тогава когато мислите не ме контролират, докато не дойде един момент, в който си казах: “О, не. Това е прекалено просто, скучно чак. Може би не това е моят път. Трябва да е сложно, трудно, тежко и стресиращо, за да го заслужавам. Трябва да греба в обратната посока, за да стигна още по-далеч, в необятните земи”. И започвам да греба в другата посока срещу течението, надявайки се че след толкова много пот ще заслужа най-доброто. Греба, греба, греба и накрая се измарям, падам от лодката и се удавям.
Та, така е и в живота. А за тези, които не знаят – животът обича простичките неща, но ние усложнявайки си го – огладняваме. Емоционално огладнели, поради взетите или невзети наши решения и всичко далеч от нашата природа и мечти. Слабите спират да абсорбират храната, дебелите стават още по-дебели, а ниските се изгубват в тъмнината, търсейки светлината на душата, да им освети пътя и да ги направи щастливи. Душевно ниските)
В крайна сметка, разбрахме причината на необузданото ядене и пиене. Човек живее с емоциите си, а не според Божията воля и неговото царство. Оставяме се да бъдем манипулирани от собствените си мисли, вместо да ги насочваме в правилната посока и да се учим на любов към нашия Създател. Ядейки си осигурява доза моментно “щастие”, което никога не стига, защото е фалшиво и искаме още и още. Или нищо не искаме и тотално спираме да се храним. Няма баланс, нито знание.
Онзи ден попитах моята приятелка:
– Кое е нещото, което те прави самодостатъчна и истински щастлива и изпълнена?
– Да съм влюбена – отговори ми тя
– Това не е отговор, защото отново чакаме щастието да дойде при нас външно, вместо да идва от нас към света – казах вдъхновено аз
– Абе, не ми обяснявай – сопна ми се тя – това е твоето мнение, аз ти казвам, че мен това ме прави щастлива, ти говори за себе си
Шах и мат. За едно беше права – нека аз да говоря за себе си и да не давам акъл на хора, които не са ми го искали, дори да виждам, че мога да им помогна, дори да са най-близките ми хора, които най-рядко се вслушват. Мога да помогна, но само когато човек е готов и сам поиска помощ, в противен случай – не.
И ако се огледам, всъщност виждам колко много хора мислят като нея: “Като си намеря мъж ще съм щастлива”, “Като се омъжа, ще мога да стана истински женствена”, “Като почна да изкарвам много пари, ще се чувствам спокойна”. А дали така се случва? Не съм видяла подобно доказателство и често се случва точно обратното. Та се замислих – не е ли по-добре, човек да се довери на Всевишния и да отдаде живота си на него, да се води по неговата воля, да се примири с това което е и това, което има и да живее според Божиите закони, които всъщност и му дават това душевно спокойствие и щастие и човек няма да има необходимост от това – „все нещо ми се джумерка вечер и не мога да се спра“ – както после каза тя?
Затова мили хора, нещата са това, което са – не си дебел, слаб или нисък, защото ядеш храна, а защото ядеш неправилната храна, а правилната е “духовната храна”. Тя ни дава спокойствие, мир и сили, от където и идва нашето съзнание за истинската храна за човека (хомосапиенс) – плодовете и зеленчуците в суровия им вид. Храна пълна с божественост и сила. И Бог рече: “Вижте давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна (битие 1:29).
А вие с каква храна избрахте да се храните днес?
Със загриженост,
Кристина
