Стихове родени във времето
Сърце, наречено мама
Мила моя мамо,
Любима и красива,
Търпелива и добра,
Обичам те завинаги,
В сърцето те зова.
Изпитвам аз съчувствие,
когато сетя се как с думи те раних,
И прошка искам в съзвучие,
С мое разкаяние ти се разкрих.
Пред тебе майко се покланям,
Роди ме ти с такава доброта.
И даде ми очи да виждам,
Сърце и разум, по правия път аз да вървя.
Обичам те дори сред мрака,
Прости ми ти невежите слова,
Оскърбили теб, застанали в душата,
Пречистена от чистата луна.
Живот си ти за мене най-прекрасен,
И зная колко мъка и тъга,
С мен в нощите ужасни,
Си споделила през живота си сама.
И моля Господа да ми прости,
За моето незнание относно –
Как родна майка да се уважи,
И с чиста обич да се обкръжи.
Но вече зная как това да бъде
И обещавам аз и занапред,
Да бъда редом и със сила женска,
Любов да давам аз подред.
На мойта майка аз и посветих,
Изпълнен със сълзи този вечен стих.
Плодът на земята, що младост премята
Слънцето изгря,
Време е за плодова магия!
Минаваме през нашата градина
И събираме страхотната комбина.
Защото скоро тук ще правим,
Подмладяване на клетъчно ниво.
Но не със цели плодове боравим
А с тяхната им същност – сладък сок.
Три дена ще прочистваме телата,
И още много други органи в плътта.
Готов ли си да хвърлиш ти месата?
Добре дошъл си в изцелението на света.
И да, за три дена също стават чудеса!
Но само този, който е опитал,
С нова стъпка към плода,
Разбира за какво говоря,
И знае как да дава пример чрез труда.
Не бива да е скучен нашият живот,
Дори в чашата да има просто вкусен сок.
Украсете го за себе си добре,
И се възхитете на енергията му от първото лице!
Златна хапка и бананов сладолед
Тонове банани,
Минават те подред,
И в здраве отзовани
Прочистват нас наред.
Това важи за всеки плод
Във всеки мой куплет,
Но сега начело е
Банановият сладолед.
Бананчетата скъсани
От високото дърво
Всеки ден покачват те
Силата си до небесното звено.
Колко’т по-високо
Сладък плод расте,
Толков по-активно
Той подсилва клетките.
И не се страхувам аз от захарта,
Защото зная простата и разлика.
Фруктоза и глюкоза
Са различни прости захари,
Малтоза и сукроза
Причиняват сложните вреди.
Затова хапнете си бананов сладолед
И не чакайте никой да ви поведе напред.
Насладете се на тази златна хапка у дома
И оставете всякви ресторанти зад гърба.
Моят спътник, моята звезда
Моят мъж е блясъкът в очите ми,
Трапчинките подали се от милите слова.
Той ме гледа сякаш имам цвете в косите си,
С нежност миловидна, дава ми любов вместо товар.
Без думи обещава ми сигурност,
Без трепет предоставя ми света.
А когато тежко тялото ми го обгърне,
Той стои, както скалата под гърма.
Не помръдва, виждайки какво ще сторя,
Но любов щом има ще повторя –
Той ще чака да премине тихо това,
и в прегръдките му топли ще ме остави аз да постоя.
Това е моят мъж –
Безстрашен, силен и добър,
Покорил рода ми,
Към одъра им мъдро той дошъл.
Знае що е то да има стрес,
И мъжът да тропне с крак за чест.
Ръката на жената той да прикове,
Дълбоко с пирони в своето сърце.
Но харесва му такъв животът,
това го кара да се чувства свеж.
Силата му дава да върви по път с посока,
И да следва интуицията си дори всред скреж.
Той успява да сломи врага,
Само с поглед или жест – той бе келеш.
Не оставя никой да ме нарани,
И готов е той със сила да ме защити.
Моят мъж приятел е добър,
Всеки иска в кръга му да е гръб модър.
Той работи като за веднъж,
страх не го е да се изпоти на длъж.
Като Бог застанал е пред мен,
Притиснал здраво моето лице
И ме гледа в очите поразен,
От искреността в думите ми той сломен.
Това да знаете е нещо величаво,
Истинско, дори понякога инстинкт,
Обичам аз мъжа си обезумяло,
И с всичко зад гърба си посивяло,
Ще го следвам аз навред и занапред.
Ролите на страданието
Изгубихме се в този днешен свят,
С егоизъм все напред вървим по тоз неравен скат.
Изискваме от ближния си блян,
Но да дадем ний нищо не склоним в обрат.
Мъжете търсят тези мили и послушни,
Жените искат от мъжете власт,
Обаче ролите си неспоучно,
Смениха те в този час.
И дойде нещастието от дупка изкопано
Да ни потопи в дълбоките води,
Но с очи дълбоки и любов голяма,
Ние ще му се съпротивим!
Доктори на печалба
Доктор казвате, че е
този, който знае те добре.
Затова ли казва – “На ти хапче, на ти две,
и върни се пак, отново щом ти стане зле.”
Болест с химия не се лекува,
нито красотата идва чак от там,
но природата е наше чудо,
тя оправя всеки що повярва в тоз природен храм.
Яжте мъртвите храни,
всеки има свое право,
но когато камъкът ви натежи,
помислете за добра оправа.
Питаме ли се въобще –
От къде са всички болести дошли?
Причината, която ни държи
и там дълбоко тя до днес стои.
Никого не агитирам,
всеки с глава на рамене,
сам ще прецени какво да пие,
и на кого доверие да отдаде!
Лекувайте, щом знайте най-добре
и образование си имате на шест.
Те хората усещат кой-къде,
ще им помогне от сърце!
Богът на слънцето
Когато мракът обгърна душата ми,
Последно виждах твоето лице.
Очи с болка и сърце паднало в краката ми,
Опитвах се да те извикам сред моите нозе.
Но ти стоеше там, зад мен притихнал,
И светлината не можа да те спаси.
Тогава казах си, че в тоз живот утихнал,
Ние с теб сме две обречени души.
Живях с мисъл да зърна твоето лице,
И сърцето ми гореше от поквара.
Бях готова в мрачното море,
Да се хвърля аз и кост да не оставя.
Бленувах да те видя пак,
Усмивката да стопли моя мрак,
Но животът безпощаден беше с нас,
И остави ме сама да плача аз.
Тогава нещо в мен се просветли,
Слънцето подаде своите лъчи,
Мъглата в погледа се разясни,
И ти стоеше жив до мен завинаги.
Бог запали слънце в сърцето ти,
И издърпа те отново към света,
Който бе готов със своя мрак и пустота,
Да плени дълбоко тялото ти в нощта.
Бог реши, дарът даде ми го с очи,
С които да добия отново яснота,
Че не аз сама, а редом с теб,
Ще успеем да се справим с обща сила занапред.
Всички права запазени © Кристина Манасиева, 2025.
