Да ти завиждат, това е много болезнено и означава, че при теб е настъпил момент, в който да преминеш изпитание. В края на краищата, вие трябва да усетите, че тези хора, които ви завиждат всъщност са взели от вас особена роля от живота ви. Ще ви разкажа една история, история която е важна за всички нас в този живот. И когато някой ни обижда или усещаме по друг начин неговата завист, трябва да разбереш, че това за теб е много важно, защото в този момент, този човек изяжда твоите грехове. Прави те чист и възвишен! Отпусни се! И разбери, че той взима върху себе си твоите грехове! Това е негов избор, негово желание. Да се отпуснеш, означава, да дадеш на тази болка изявя, нека живее, тя ти е нужна и полезна. И чак тогава ще можеш да простиш на този човек. Разберете, че когато някой ти причинява болка, ти не можеш да му желаеш щастие. Понякога имаме нужда от по-възвишен духовен живот, за да не усещаме тази болка, когато някой нещо неприятно ни казва и ни удря директно в сърцето или да се обградим с по-възрастни, духовни хора, които също могат много добре да ни помогнат в такава ситуация, докато не дойде момента, в който каквото и да казват хората, от сърцето ще чувствате само освобождение и лекота.
Завистта приковава към себе си. И човек има два варианта – или също да започне да ги мрази тези хора и да им завижда в отговор, а после да се чуди, когато две кучета лаят – кое е започнало първо да джавка?, или да се научи да приемаш критиката, даже ако тя се извършва със злоба, няма значение. Нека да критикуват, нека да изчистят моето сърце, нека да съм по-добрия. Например, ако мислиш, че нещо е несправедливо и винаги някой те критикува, особено съм злоба, това винаги е несправедливо, защото ако искаш да научиш на нещо човек, кажи му го с любов, тогава той ако поиска – ще се научи.
Историята е следната. Един много възвишен свещеник, дошъл в дома на царя. Той е притежавал мистически сили, преминал е през цялата стража и стигнал до покоите му, като му казал: „Дайте ми милост“ и подава ръце. царят, кат го видял си помислил: „Ти луд ли си? Каква ти милост? Къде мислиш, че се намираш!“ и решил да му даде урок. Извикал своите подчинени и им казал да донесът пресен оборски тор. Попитал го: „Гладен ли си?“ и свещеникът казал: „Гладен съм, нека хапна нещо“. Така царят му дал пресния тор и гладният човек го изял с голям апетит директно пред него и му казал: „Благодаря Ви за грижите, Вие сте нашия Цар, аз толкова ви обичам заради грижите, които ни оказвате“. И царят разбрал, че нещо не е наред и видял, че много възвишена душа е приела с любов неговото оскърбление. После легнал да спи и му се явява сън: Пред него седи представителя на Ада и му казва: „Този човек е десет пъти по-възвишен от теб, ти извърши върху него оскърбление, което расте в десет пъти повече, заради духовността на човека, затова сега ще изядеш в толкова пъти повече пресен оборски тор. Яж!“. И го хванали стражите и го накарали да го изяде всичкото. И така, когато се събудил и пак заспивал, пак трябвало да яде от торта, колкото е останала и така до края. Царят от недоспиване, отива при своя наставник и му казва: „Слушай какво, не мога повече така! Три вечери не съм спал! Не мога да го ям всяка вечер тоя оборски тор повече! Какво да правя?“ Наставникът му казал: „Има начин! Отиди и си смени дрехите, просто се преоблечи, като нормален човек и отиди до който и да е от селото и започни да критикуваш себе си – „Нашият Цар е нещастник“ и когато човекът се съгласи и започне да те псува, ти се отпусни и не го приемай като оскърбление, просто се отпусни и той ще започне да яде част от оборския тор. После ще отидеш към друг човек, ще започнеш да критикуваш отново“Царя“, отсреща ще приемат това и ще започнат да те налагат: „Да, той е пълен некадърник, нашият Цар не става за нищо“ и така всеки следващ ще изяжда по парче от тази тор.
Царят се зарадвал и отишъл да свърши задачата. Започнал да се критикува и тук и там, заспивал през нощта и гледа – два пъти по-малко вече е оборската тор. И си помислил: „Ех, че хубаво“, изял останалото, вдъхновил се и пак се събудил и отивал преоблечен при хората. Останала вече оборска тор за ден-два, почти се е свършило, но Царя въпреки всичко не искал да изяжда остатъка и отново тръгнал към хората, обаче в града почти не останал човек и той влезнал в един манастир и видял монах, който седи и се моли. Отишъл към него и му казал: „Може ли да ви кажа нещо, направо нямам търпение“. „Ами кажи“, отговорил монахът. И Царят – хоп, започнал да се кара, да критикува и монахът го погледнал, затворил очи и започнал да се моли, стои пред него и нищо не му отговаря. Царят псувал и псувал и после Хоп, монахът сложил ръцете в молитвена поза пред себе си и казал: „Господин наш управник, ами просто не искам да ям от вашия оборски тор. Моля ви оставете ме да се моля“.
Тоест, точно така трябва да се прави – човек да се отпусне и да даде възможност. Да даде възможност на този, който иска да яде оборския тор, няма проблем. Всеки има толкова много от него в себе си, че за всички ще стигне. Това се отнася и по отношение на децата, ако вие със злоба и завист им се карате, така не си помагате. Някои хора така и живеят цял живот, събирайки върху себе си чуждите грехове и постоянно с ненавист се карат и тропат и злобеят, като това не е способ нито да помогнеш на другия човек, нито да го промениш, а просто способ да вземеш от него и да получиш абсолютно същото. Както се казва: „За каквото се бориш, това и получаваш“. Например, наш близък човек е направил някакъв грях и вие започвате да го ненавиждате, отказвате да го обичате повече и какво става, ние започваме да ядем от неговите грехове, като резултата ще бъде печален за нас.
Кристина – www.kristetika.com
