Защо трябва да отстъпваме пред съпруга си?
Да отстъпиш не означава непременно да се откажеш от собственото си мнение. Във ведическата традиция това се разглежда като част от едно много по-фино изкуство — да познаваш природата на човека до себе си, да не превръщаш всяко различие в битка и да запазваш мира в семейството, без да губиш себе си.
Това е много популярна тема сред жените, които са се омъжили и вече са успели да се уверят, че семейният живот изисква съобразен подход. От лекциите на д-р Торсунов чуваме, че съпругата трябва да служи на мъжа си и да се съгласява с него, но как да стане това, когато тя самата иска да постъпи по свой начин? Означава ли отстъпването отказ от собственото мнение? И къде е границата между уважението към съпруга и обезличаването на жената?
В тази статия ще се опитаме да отговорим именно на тези въпроси, като започнем от начина, по който ведическата традиция описва мъжката и женската психика.
Мъжката и женската природа — две противоположности
Според ведическото разбиране мъжът и жената са противоположни един на друг и това се проявява в тяхното поведение, начин на мислене, интереси, общуване, потребности, а дори и цялата им физиология.
Една от основните разлики обаче се описва така: жената е много мека и нежна отвън, но твърда и устойчива отвътре. Това означава, че през живота характерът ѝ може да се адаптира към различни условия, но неговата вътрешна основа остава сравнително постоянна.
Мъжът, напротив, изглежда непреклонен отвън, но според това разбиране е много по-гъвкав в сърцето си. Именно затова се смята, че той може както бързо да прогресира, така и бързо да деградира. Поради тази причина виждаме както изключителни мъже, достигнали огромни висоти, така и такива, които са потънали до самото дъно на живота.
Когато съпругът и съпругата разбират различията в своята природа, им е по-лесно да преговарят, да живеят заедно и да не търсят непрекъснато причини за недоволство. Когато липсва знание за тези малки, но фундаментални различия, семейният живот може да се превърне в постоянна борба.
Какво тогава е необходимо за щастлив семеен живот? Според д-р Торсунов жената трябва да се научи да преминава отвъд външната мъжка твърдост, за да достигне до неговото сърце. Защото един щастлив мъж, изпълнен с любов, не жали нищо за съпругата и децата си.
Но за да се стигне дотам, жената първо трябва да овладее изкуството да отстъпва.
Правилна тактика
Способността да отстъпваш е ценно умение. Човек стига до него или чрез горчивия опит, или чрез знанието. Именно затова д-р Торсунов говори толкова много за изграждането на хармонични отношения — защото повечето от нас влизат в брака, без някой да ни е научил как да живеем в него. Какво следва след белия воал и брачната халка? За мнозина този въпрос остава без отговор до момента, в който започнат първите конфликти.
Затова е важно да се научим да общуваме правилно с любимия човек. А тук на помощ идва способността да отстъпим и да разрешим проблема мирно.
„Ако съпругът започне да те притиска, какво първо трябва да се направи? Отстъпи. Интересното е, че всички мъже са съгласни с това. Ако попитате един мъж дали е вярно, че дори жената първо да отстъпи, впоследствие тя отново може да получи това, което иска, той ще се съгласи. Защото за мъжа е важно да не усеща, че някой се опитва да наруши принципите му.“
— Олег Генадиевич Торсунов
Да вземем един съвсем обикновен пример. Мъжът казва: „Спираме да харчим пари. Оттук нататък ще пестим.“ Какво да отговори жената? „Съгласна съм.“ Вътрешно тя може да не е напълно съгласна с него, но не е необходимо още в първата секунда да превръща различието в спор. Жена, която се кара със съпруга си по всеки повод, постепенно превръща отношенията в непрекъсната борба за надмощие.
Ако впоследствие се появи необходим разход — например трябва да се купи блуза на детето — жената може спокойно и меко да го каже. Първата реакция на съпруга може да бъде: „Как така? Нали щяхме да пестим?“ Но ако разговорът не започне като битка, има пространство двамата да стигнат до решение.
Именно това е съобразеният подход. За много жени той изглежда почти като стъпка в бездната, защото възниква страхът: „Ако започна да отстъпвам, няма ли накрая всичко да става само както той иска?“
Страхът да отстъпиш
На много жени им се струва, че ако постоянно отстъпват, съпругът им постепенно ще стане неузнаваем и ще започне да решава всичко сам. Но да кажеш, че си съгласна да чуеш и приемеш позицията на съпруга си, не означава непременно да мислиш по същия начин. Не означава и че крайният резултат задължително ще бъде такъв, какъвто той първоначално е поискал.
Основното в този подход е уважението. Според разглежданата ведическа концепция за мъжа е особено важно да усеща, че съпругата му уважава неговото мнение и не го възприема като противник, когото трябва да победи.
Понякога жената може да не е съгласна, но въпреки това да не започне война. Тя признава позицията на съпруга си, оставя напрежението да спадне и едва след това изразява собственото си желание. Според тази философия именно мекотата позволява на жената да достигне до гъвкавата вътрешна природа на мъжа много по-лесно, отколкото директният натиск.
Да признаеш мнението му, без да изгубиш своето
Представете си жена, която обича да глези сина си, докато съпругът ѝ смята, че тя прекалява. Когато той ѝ каже, че не трябва толкова да го съжалява, вместо веднага да започне да доказва защо е правa, тя може първо да признае неговата гледна точка.
А ако впоследствие той види, че тя отново постъпва по своя начин и се ядоса, тя може спокойно да каже: „Извинявай. Аз все пак съм жена. Ще направя всичко възможно, но в момента не ми е по силите. Ти постъпвай така, както смяташ за правилно, а аз ще се уча от теб.“
Така съпругът разбира, че тя не постъпва напук на него и не се опитва да обезцени мнението му. Тя просто преживява ситуацията по различен начин. А когато човек не се чувства атакуван, необходимостта да защитава позицията си на всяка цена намалява.
Същото може да се приложи и към нещо толкова обикновено като семейния уикенд. Съпругът прави план. Вместо жената веднага да извади своя собствен списък и двамата да започнат да спорят чия програма е по-важна, тя може първо да му даде правото да изрази своето виждане. Когато с любов му покаже, че неговото мнение има значение, много по-вероятно е той сам да попита: „А ти какво искаш?“
И тогава тя може да разкаже за своите планове — да отидат до магазина, да свършат нещо по къщата, да посетят приятели или просто да прекарат деня по друг начин. Така дори най-обикновените семейни въпроси — от избора на тапети до семейното пътуване — могат да бъдат решени без ненужна борба.
Кой е главният у дома?
Защо понякога за жената е толкова трудно да се съобрази? Отговорът е прост: защото искаме да се състезаваме с мъжете. Не искаме да изоставаме – искаме да бягаме пред локомотива.
Жена, която не разбира това, непрекъснато се бори в съзнанието си с мъжа, опитвайки се да го надвие и освен това посяга на свободата и принципите му. Ето защо е по-добре жената да не спори с мъжа по някои фундаментални въпроси и да не ги прави крайпътни камъни, върху които ще трябва да се препъва. „Не дай Боже да си по-силен от мен“ — казва жената. И така отношенията постепенно престават да бъдат съюз и започват да приличат на състезание.
Според ведическата концепция мъжката сила е насочена предимно навън — към работата, обществото, постиженията и преодоляването на външни препятствия. Той не може да бъде силен в семейството, в личните отношения. Така че не трябва да се страхувате. Разумната жена няма с кого да се бие и бори у дома и няма нужда непрекъснато да доказва кой е по-силен там.
„Ако жената не отстъпва на мъжа, а следва принципите си, тогава се проявява цялата му сила. Ако следвате принципа си, мъжът никога няма да ви отстъпи, защото принципите на мъжа са по-силни от тези на жената. Любовта в сърцето на съпругата е по-силна от принципите.“
— Олег Генадиевич Торсунов
Когато различията се превърнат в битка
Именно поради тази причина най-силните конфликти възникват в семействата. Опитите да се докажем един на друг кой е прав и кой крив. Още по-трудно става, когато различията засягат фундаментални въпроси — вяра, хранене, начин на живот, възпитание на децата, вредни навици или представите за самото семейство. Когато жената много силно отстоява позициите си и не отстъпва на мъжа, тогава той прибягва до физическа сила и всичко ескалира в насилие. Според д-р Торсунов, мъжът няма достатъчно психически сили да победи жена си, защото жената винаги е по-силна в една връзка, затова той започва да се кара с нея. Така започват побоите.
Обществото обикновено е склонно да мисли, че мъжът винаги е виновен за всичко. Ведите обаче казват, че не всичко е толкова просто. Най-често мъжът само проектира психическото настроение на жена си.
Мекотата не означава слабост
Мъдрият подход започва с опита да разберем психиката на мъжа до себе си. Ако приемем описаната от ведическата традиция идея, че мъжът е силен и непревземаем отвън, но много по-мек и гъвкав отвътре, тогава не е необходимо той да бъде побеждаван. Не е необходимо жената да настоява за своето с цялата си сила, когато понякога може да постигне много повече чрез мекота, уважение и правилно избран момент.
Да отстъпиш не означава да нямаш мнение. Не означава да изгубиш гласа си. Не означава и винаги да правиш това, което другият е решил. В контекста на тази философия означава да престанеш да превръщаш човека до себе си във враг.
Скъпи жени, щастието в семейството до голяма степен е и в нашите ръце. Не е необходимо да спорим със съпрузите си за всичко. Понякога първата крачка към това да бъдем чути е самите ние първо да чуем.
А способността да отстъпиш с любов може да се окаже не слабост, а едно от най-фините изкуства в отношенията.
Кристина Манасиева
Източник и редакционна бележка
Материалът е вдъхновен от възгледите и лекциите на д-р Олег Генадиевич Торсунов за мъжката и женската природа, семейните отношения и ролята на женската мекота в брака. Цитираните идеи са представени в контекста на ведическата философия и не претендират да бъдат универсален модел за всички отношения.
Редакционна бележка: Всяка форма на физическо или психическо насилие е неприемлива. Разбирането, уважението и способността да се отстъпва не означават търпене на унижение, страх или агресия. При насилие отговорността е на човека, който го упражнява.
