10 правила за молитвата според ведическото знание
Как да започнем деня с молитва, защо вътрешното състояние е по-важно от желанията ни и как молитвата постепенно се превръща от молба към Бога в служене и доверие.
Човек преди всичко трябва да разбере, че да се моли единствено за себе си е безполезно, защото Бог така или иначе знае от какво се нуждаем. Но как да се молим, така че молитвата да се превърне в истинска духовна практика? Според ведическото знание молитвата не е просто начин да поискаме нещо. Тя е път към служене, смирение на ума и постепенно изграждане на доверие в Бога.
Основни правила
1. Трябва да се молим сутрин
Утрото е най-чистото време за общуване с Бога. В резултат се получава много действена молитва, която помага да се заредим с благост и да се настроим положително за целия ден.
Във Ведите се описва, че всяко време от деня определя характера на човека. Утрото в този случай отговаря за детството. Ние знаем, че сами не избираме детството си, а ни се дава такова, каквото сме заслужили. Ако човек прекарва утрото си в молитва, според това разбиране в следващия си живот той ще получи благоприятно раждане и хубаво детство.
2. Преди молитва си вземете душ
Старайте се да се събуждате преди всички свои близки, за да имате време да се измиете и да се помолите. Стаята, в която се молите, трябва да бъде чиста и подредена. В нея не трябва да има разхвърляни вещи. Ако сутрин нямате време да подреждате, погрижете се за това още предната вечер.
Чистотата на пространството се превръща в част от подготовката за самата молитва.
3. Всяка сутрин прочиствайте сърцето си от обидите
Ако човек всяка сутрин прочиства сърцето си от обидите, тогава според Ведите той няма да бъде съпътстван от болести. Организмът и психиката му ще бъдат много по-здрави и устойчиви от тези на хората, които носят болката и обидите в себе си с години.
Затова молитвата не е само произнасяне на думи. Тя е и работа със собственото сърце — с гнева, обидата, непростеното и всичко онова, което продължаваме да носим със себе си.
4. Да се поклоним в краката на свят човек
Според ведическото знание поклонът увеличава силата на молитвата, защото именно светият човек предава енергията на Бога. Самата техника на поклона също въздейства върху молитвата, а поклонът в стъпалата на свят човек помага за освобождаването от гордостта и развиването на смирение.
Ако държите обида към някого, можете мислено да се поклоните в краката му. Това може да помогне да успокоите ума си и да очистите сърцето си от натрупания негатив.
5. Включете гласа на свят човек
По време на молитвата може да включите запис на свят човек и да се молите заедно с него — със същата интонация и със същото чувство, което носи той. С развитието на практиката постепенно ще усетите собственото си чувство за това как трябва да се молите, но в началото можете да се стараете да следвате неговия звук и начина, по който той самият се моли.
Ведическото знание описва, че една от най-големите сили се намира в духовния звук. Той се предава от един човек на друг. Този звук не възниква просто така в пространството, а трябва да бъде приет от някого и след това предаден нататък.
6. По време на молитвата трябва да бъдем неподвижни
Има няколко положения на тялото, които според това учение подпомагат концентрацията:
Стоейки прав
Стоейки на колене
На колене, седейки на задните части
В позата на лотоса – Падмасана
Последната поза не е лесна за човек, който не се занимава с йога. Позите могат да се сменят, ако тялото се измори.
Когато човек стои изправен и неподвижен, той развива търпение в себе си. Например, ако преминавате през тежка ситуация — съпругът ви пие и ругае, и са ви необходими сила и търпение — може да ви помогне молитва в изправена, неподвижна стойка.
Когато човек стои на колене, той развива способността да приема. Не само търпение, но и приемане на ситуацията. След приемането идва победата.
Когато човек от коленичило положение седне върху петите си, това вече се свързва с оправянето на ситуацията — следващия етап по пътя към победата над съдбата.
Позата лотос увеличава концентрацията на вниманието върху позитивното и помага за отдалечаването от негативното.
7. Трябват ли ни различни молитви за различни случаи?
По-добре е да изберем една молитва от вярата, към която принадлежим. Ако тази молитва ви приляга душевно, молете се с нея.
Ако не се придържате към определена вяра, можете просто да желаете щастие на всички.
Не се препоръчва да се комбинират различни молитви от различни вероизповедания, защото по този начин ще ни бъде по-трудно да достигнем необходимата дълбочина в молитвата.
8. С каква цел трябва да се молим?
Човек трябва да се моли с желание да бъде полезен на свят човек. Той трябва да разбере, че е безполезно да се моли единствено за себе си, защото Бог и без това знае от какво се нуждае.
По-добре е да не натрапваме своите желания, а да се молим за служене и непрекъснато да мислим за него.
Когато по време на молитвата през цялото време сме съсредоточени върху себе си, това означава, че сме ангажирани със самозаблуда. Защото молитвата е за служене, а не за искане. И ако все пак искаме нещо, нека искаме да се научим първо да служим.
Няма смисъл да искаме непрекъснато нещо за себе си, защото когато човек служи на свят човек, според ведическото разбиране неговата карма изгаря. Когато част от кармата изгори, определен вид наказание напуска живота му. Не е необходимо да искаме това. В този свят всичко се случва според определени закони. Ако този закон отнеме проблема от нас, тогава ние се освобождаваме от него. Дори не е необходимо непрекъснато да мислим за това.
Трябва да се молим на свят човек, да се покланяме в краката му и да молим за доброто на другите хора. Но ако човек привидно се моли за другите, а в действителност иска нещо за себе си, тогава нищо няма да излезе.
Например една жена иска синът ѝ да отиде в колеж, но по съдба той не се нуждае от това. Тя обаче не го знае. Моли се, а Бог не удовлетворява желанието ѝ, защото тя всъщност иска да се наслаждава на факта, че синът ѝ учи в институт. Това, от което наистина се нуждае той, не я интересува.
Затова най-добре е да се молим с мисълта, че искаме да следваме напътствията на светия човек. Когато човек служи на светец, психиката му постепенно се прочиства до такава степен, че започва да разбира за какво да се моли и за какво — не.
В един момент той започва да усеща, че разбира този светец, неговия живот, вдъхновява се от него и приема, че той наистина е свят човек. Резултатът е желанието да направи нещо за него. А когато човек започне да постъпва така, според това учение неговата карма постепенно отслабва.
9. Какво не трябва да правим по време на молитва?
По време на молитва не трябва да се занимаваме с визуализация.
Хората, които разбират молитвата като начин Бог да изпълнява желанията им, понякога започват да визуализират онова, което искат. Без да разбират същността и последствията от това, те според тази философия изразходват положителна енергия, която би могла да ги защити в критична ситуация.
Например искате голяма къща. Омръзнало ви е да живеете в малък апартамент. Молите се на Бога за тази къща, визуализирате я и Той изпълнява желанието ви. Но тъй като сте я измолили, а в този период според съдбата ви се е налагало да живеете в малък апартамент, за изпълнението на това желание се отнема част от вашето благочестие.
А според ведическото духовно разбиране благочестието би могло да ви предпази от друга беда — злополука, разпадане на семейството или тежко заболяване на близък човек. За всичко това е необходимо благочестие, а неговият запас, който живее в сърцето ни, постепенно се стопява от неразумните желания.
Затова не е необходимо непрекъснато да искаме материални блага. Нека поискаме служене. В този случай благочестието ще расте и когато настъпи труден момент, самият Бог ще разпредели къде да отиде тази енергия.
Защо да се намесваме ние? Всъщност невинаги знаем от какво се нуждаем повече и от какво — по-малко.
10. Как молитвата ни помага да преминем през труден период?
За да премине през тежък период от живота — разпадащо се семейство, зависимост на любим човек, криза или липса на работа, неразбирателство с роднини, болест — според Ведите човек трябва да живее в молитва продължително време. От лекциите на д-р Олег Торсунов, това понякога излиза около 7–8 месеца, преди ситуацията да започне да се променя.
Когато човек се моли, усещането, че ситуацията е безнадеждна, постепенно изчезва. Той започва да чувства, че всичко е наред и няма опасност. Молитвата облекчава болката от събитията, които преживява, а именно тази болка често не му позволява да се концентрира и да мисли ясно.
Когато човек е силно привързан към дадено събитие, то причинява болка в него. Но когато служи на свят човек, тази болка постепенно става все по-слаба. След това идва трезвостта — разбирането какво да прави.
Трезвостта идва, когато човек се е успокоил в сърцето си, а молитвата дава това спокойствие. Затова човек трябва да моли светия човек за възможност да служи, а не просто да иска да се освободи от проблема си. Защото често не знаем кое действително е проблем за нас и кое — не.
Когато човек започне да живее с молитва, той напълно се доверява на Бога и признава Неговата сила. Разбира, че ние невинаги знаем кое е лошо за нас и кое е добро, но Бог знае.
Това осъзнаване ни помага да избегнем ненужното суетене, стреса от факта, че не всичко върви по план, и неразбирането на собствената ни съдба.
Когато човек започне да живее с молитва, той живее в мир и приемане. Знае, че Бог ще се погрижи за него и ще направи всичко по най-добрия начин.
Всъщност във всяка житейска ситуация ние изграждаме отношения не само с близките си или с колегите. Ние изграждаме отношения с Бога. Той ни изпитва и ни води през трудностите към Себе Си.
Източник и редакционна бележка
Идеите в този материал са почерпени от лекциите на д-р Олег Генадиевич Торсунов и от представяното в тях ведическо знание. Текстът разглежда молитвата, кармата, благочестието, духовния звук и служенето през тази конкретна духовна традиция.
Твърденията за следващо раждане, изгаряне на карма, натрупване и изразходване на благочестие и духовното въздействие на определени молитвени практики са представени като духовни и религиозни възгледи, а не като научно установени закономерности.
