Най-разнообразни български билки и растения, които трябва да присъстват в дома ни
Билкови чайове
Нашата страна е богата на най-разнообразни билки и други растения, от които се получават лечебни и приятни отвари. Нека ги разгледаме по-подробно, като преди това ви призная, че дори аз самата все още допълвам моята градинка с билки и подправки всяка година и мечтата ми е да се снабдя с всички най-използвани такива за региона, които да откъсна пресни и да сготвя с тях или да си направя чай. Засега мога да се похваля с наличност на – мента, мента (с аромат на ягода), чубрица, мащерка, розмарин, джоджен, лющян, салвия, копър, магданоз, хрян, градински чай. Мисля, че нищо не пропускам и все пак имам какво още да добавям лека полека, но сега да преминем по същество.
Липов цвят
Липовият цвят се води със много приятна специфична миризма, която се дължи на съдържащите се в него етерични масла, восъци, захари и други вещества. Спомням си като малка, когато ми правеха чай от липов цвят, поднесен с препечена филийка с масълце и мед. Беше нещо толкова просто, но толкова вкусноо.
Отварата му може да се употребява подсладена с пчелен мед или захар и то много често това се прави при простудни заболявания, кашлица, грип, бронхит, възплаление на гърлото, болки в стомаха и червата и главоболие, като 1 с.л. липов цвят се вари с една чаена чаша вода в продължение на 5 мин. и с пие като чай.
Това е следващото нещо, което бих искала да засадя в своята градинка и да сe наслаждавам в бъдеще на далечните спомени от детството ми с аромата на такъв вид чай.
Касис или листа от касис
В пресните зелени листа на касика се съдържа много витамин С, витамин Р (рутин), танинови вещества и др. Отварата от касисови листа, подсладена с пчелен мед, се препоръчва при различни температурни състояние, хрема, мигрена, жълтеница и др.
Листа от маточина
Листата от маточина съдържат етерични масла, витамин С и много други полезни за организма вещества. Отварата притежава леко слабително действие, също се ползва като успокоително и болкоуспокояващо. Прилага се още при високо кръвно налягане, безсъние, световъртеж, както и спира повръщането.
Чаят се приготвя, като 2 с.л. листа от маточина се заливат с около чаша и половина вряща вода и се киснат 2 часа. Пие се по една винена чашка 3 пъти дневно преди хранене. Подслажда се с мед или захар.
Мента
Приготвям си чая от листата на мента, като откъснати от градината 2 – 3 ч.л. (може и изсушена) слагам в стъкления си чайник с около 1 – 2 чаени чаша вода, оставям да кипне и след кипването варя 1 минута. Изключвам газовия котлон и оставам да престои 5 минути, след което прецеждам и пием по малко вечер след разходка, дори лятото. Вие можете да разпределите тази отвара, като я пиете на равни части през целия ден. Аз подслаждам с малко мед и по желание прибавям лимонче. Подпомага храносмилането и подобрява отделянето на жлъчния сок.
Лайка
Друг мой любим ароматен чай. За приготвянето му се използват цветните кошнички на лайката, като 1-2 с.л. се заливат с 2 ч.ч. кипяща вода или се приготвят по рецептата, която изпозлвам за ментата описана отгоре. След като изстине, се прецежда и препоръчват да се пие по 2-3 супени лъжици дневно. Аз може би прекалявам понякога и изпивам по една чаена чашка вечер. Може да се подслади разбира се.
Лайката се използва широко, както в научната, така и в народната медицина при стомашни колики, като противоспазматично средство, при безсъние, главоболие, цистит, гастрит и др.
Приложението му външно е много интересно. Ползва се като противовъзпалително средство за плакнене на устата при зъбобол, за гаргара при пресипнал глас и за отпушване на носа, с което всъщност спомням част от детството ми. Завираха чая в тенджера, слагаха тенджерата на масата, надвесвах се над нея и ме покриваха с кърпа, за да вдишвам добре отварата. Много ми пареше, но после свиквах и всъщност беше приятно и ароматно, особено когато усещах как ми се е отпушил носът. Седях така докато се изпари.
Знам още една хитрост за красота, за която жените в древността са използвали лайката, когато са искали да освежат цветът на кожата си и тя да разцъфне. Правите си същата баня от лайка, както се прави за отпушването на носа, веднъж седмично. А с лайков екстрат поддържали косите си красиви и бухнали, особено ако е с рус цвят си личи много.
Между другото, когато говорим за здраве и красота, няма как да не ви споделя и тайните срещу остаряването, които съм описала в тази статията – тук.
Шипки и шипков цвят
Честно да ви призная, съвсем наскоро научих, че навсякъде около нас в България е пълно с шипки. Спомням си като малка, в къщата където живяхме, имахме огромен двор с всякакви дървета и зеленина. Там бях намерила храст с тези странни червени, твърди топчета, които всъщност бяха шипка. Обаче спомени от вкуса на този цвят нямам от детството, а едва от по-зряла възраст.
Още шипковите плодове се използват за приготвянето на мармалади, сиропи и др. Те съдържат каротин (витамин А), витамин В1, В2, РР, К, рутин и голямо количество витамин С, съдържанието на който е в зависимост, както от местонахождението на растението, така и от климатичните условия, а още и от зрелостта на плодовете при брането им. Или по-разбираемо казано, тези плодове, които са повече огрявани от слънцето, както са планинските места, са по-богати на витамин С. Най-богатите на този витамин са твърдите червени и оранжеви плодове.
Чаят се приготвя, като 2 препълнени супени лъжици (около 40г.), добре измити пресни или сушени шипки се поставят в марлена торбичка и се заливат с 1 – 2 ч.ч. кипяща вода и се вари на 15 минути, като може да се добави и захар по време на варене, а и мед, но аз лично добавям винаги меда, едва след сваряването и лекото изстиване на чая. Така свареният шипков цвят се оставя да престои 5-6 часа, за да се извлече напълно съдържащият се в шипките витамин С. По желание може да се ароматизира с парченце лимон.
За да се осигури по-голямо съдържание на витамин С в шипковия чай, той трябва да се вари и да се съхранява в здрави емайлирани съдове или в съдове от огнеупорно стъкло. Те трябва да са добре захлупени. И за да се избегне контактът с кислорода от въздуха, който е главният разрушител на витамина, при варенето шипките трябва да са напълно покрити с вода. Чаят може да се консумира веднага или да се съхранява на студено. Едни и същи шипки могат да се използуват за варене на чай 2-3 пъти.
Казват, че този чай е полезен за всички и може да се консумира от най-ранна кърмаческа до напреднала възраст. Съдържащият се в него витамин С намалява натрупването на холестерин в организма и допринася за по-правилното извършване на обмяната на белтъчините, въглехидратите и на някои минерални соли.
Вкусови подправки
Местни вкусови подправки
Българските ни подправки са толкова разнообразни като форми и аромати. Ползваме ги, за да подчертаят вкуса на храната. Те се добиват от най-различни растения, чиито листа, стъбла, пъпки или цветове могат да се употребяват цели, смлени или ситно нарязани, за да добавят аромат към всички видове ястия. Мирисът е много добър индикатор за качество както на пресните, така и на сухите подправки.
Магданоз
Любим за мнозина и също толкова не любим за останалата половина. Аз съм от първата част и той присъства постоянно на трапезата ни. Всички предполагам знаете, че листата и корените на магданоза намират широко приложение като подправка и гарнитура към много ястия. Те съдържат изключително много витамини и особено витамин С и витамин А.
Значителното съдържание на калиеви соли прави магданоза много полезен при сърдечносъдови заболявания. Той още се употребява и като диуретично (пикочогонно) средство.
Корените на магданоза намират също голямо приложение при приготвянето на супи, бульони и ястия с месо и риба, ястия с картофи и ориз. Ако искате да се научите как да направите хубав домашен бульон, който е в основата на всяко готвене, можете да го направите тук.
Преди време магданозът се е съхранявал в съндъци с пясък, при температура около 0 градуса, като говорим за извадените магданозени корени, които се почистват от пръстта, отстраняват се зелените им части и така се подреждат.
Как да запазим магданоза?
- Пресните зелени листа могат да се запазят продължително време, като се поставят в полиетиленова торбичка, която се издухва с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилник. Ако са повехнали, държат се предварително 30 мин. във вода със стайна температура (20 градуса).
- Запазване на пресен магданоз чрез осоляване – почиства се, прави се на малки китки от по 10-15 стръка и се измива чрез потапянето на китките 5-6- пъти в чиста вода. Отцежда се, като се поставя върху наклонена дъска и след 2-3 часа се нарязва на ситно. Така се поставя в емайлирана тенджера и се осолява (на 0,5 кг. листна маса – 120г. готварска сол). Разбъркваме добре сместта и нареждаме в малки бурканчета, като притискаме плътно, докато се появи отгоре сок. След което бурканчето се затваря.
- Сушене на магданозени корени – почистваме добре корените от пръста, измиваме ги и ги нарязваме на тънки резенчета по дължина. Сушат се на слънце, като от време на време се преобръщат. Може и в фурната, при температура не по-висока от 50 градуса, в прдължение на 1-2 часа. Съхраняваме в полиетилеонови торбички на сухо и проветриво място.
- Сушене на зелен магданоз – почиства се, накъсва се на ситно и се суши на сянка на проветриво място (може в стая с отворен прозорец) в продължение на 2-3 дни. Може и във фурната, като магданозът се насипва на тънък пласт (с дебелина до 2 см.) и при температура 45-50 градуса се държи 60-90 мин. По време на сушенето се разбърква. Съхранява се в полиетиленови торбички на сухо и проветриво място.
Ако обичате в съчетание и масло, можете да си направите едно много вкусно и интересно на вид такова, с магданоз и лимон. Вижте начина тук.
Джоджен
Охх, любима моя подправка, която запълва по-голямата част от билковата ми градинка, а до преди няколко години дори не знаех как да я използвам и въобще как изглежда. Сега и намирам приложение за агнешко, боб, дори в бърканите яйца слагам.
Рецепта: Запържвам малко пресен лук, джоджен и лющян (всичко имам в градината) и добавям малко доматено пюренце (или пресен наситнен домат), сол, черно пиперче и може червено пиперче. Ако искаме да стане по-гъстичко, добавяме малко брашънце и разбъркваме. Разбиваме 3-4 яйца от горе и затваряме с капака. Задушаваме, докато яйцата станата готови. Изключваме котлона и поръсваме по желание със сиренце. Много бърза, лесна и вкусна закуска, а дори и за обяд я хапваме.
Джодженът придава на ястието освежаващ вкус с много приятен аромат, поради съдържанието си на етерично масло. В пресните листа се съдържат витамините С и Р и провитамин А. Подправката засилва отделянето на стомашно-чревни сокове, подобрява апетита и намалява образуването на газове в червата. Чела съм, че ако се добави към прясното мляко, предпазва от прокисване.
- Сушене на джоджен – за сушенето се бере на два пъти – когато цъфти и късно на есен. Отрязаните стръкове се измиват, отцеждат се, навързват се на малки китки и се окачват под навес. След пълното им изсушаване листата се оронват и се поставят в стъклени буркани или пластмасови кутии, които се държат на сухо.
Целина (керевиз)
Пробвах веднъж да засадя целина, успях да изкарам само листата и въпреки това мисля да пробвам пак. Заслужава си, аз ям целина и готвя много с нея. В листата си тя съдържа големи количества етерични масла. Възбужда апетита и подобрява храносмилането. Известно е и благоприятното въздействие на целината върху ендокринната и нервната система, върху обмяната на веществата. Тя се води ефективно средство срещу подагра и ревматизъм, а също и при склонност на образуване на камъни в жлъчката и бъбреците. На есен листата от целината не трябва да се изхвърлят, а могат да се консервират по следния начин.
- Консервиране на листа от целина – 1 кг. листа от целина се измиват добре, оставят се да се отцедят, разбъркват се с 200г. готварска сол и се напластяват в стъклен буркан или глинен съд, като най-отгоре се посипват с малко сол.
- Сушене на листа от целина – измиват се, разстилат се върху дъска или маса и се оставят да съхнат на сянка. След 24 – 48 часа се навързват на китки, без да се пристягат и се окачват под навес до пълното им изсушаване. Съхраняват се в полиетиленови торбички или целофанови, които се държат на сухо.
Копър
Копърът е едногодишно растение. Употребява се за подправки в различни ястия, както и за чай. Стъблата му се поставят в трушии от кисели краставички, зелени домати и др.
В народната медицина копърът се препоръчва при газове в червата. Семената му подобряват храносмилането, засилват млекоотделянето на майките-кърмачки. Те са добро средство против безсъние и за успокояване на стомашни болки и колики от различен характер.
Чубрица
Чубрицата съдържа витамин С, Р и А. Тя стимулира отделянето на стомашен сок, намалява образуването на газове в червата и усилва апетита. Оказва бактерицидно, слабо диуретично, патогонно и противоглистно действие. Прилага се с добър ефект при стомашно-чревни разстройства и повръщане. Приема се под формата на запарка.
- Сушене на чубрица – изскубва се в корен в началото на цъфтежа и, измива се, отцежда се и се окачва на сянка и на проветриво място. Листата от изсушените стъбла се оронват и се съхраняват в подходяща плътно затваряща се опаковка, която се държи на сухо място.
Червен пипер
Той съдържа витамин С и провитамин А. В малки количества той стимулира леко отделянето на стомашен сок, а в по-големи количества, особено когато е лютив, раздразва лигавицата на стомаха. Червеният пипер се запазва от повреда и насекоми, като се смеси със сол. Така той може да се съхранява продължително време.
Чесън
Казват, че при дъвкането на скилидка чесън в продължение на няколко минути се убиват всички бактерии, намиращи се в устната кухина, а вдишването на добре разтрит чесън допринася за по-бързото преминаване на грипа и ангината. Като профилактично средство против грип се препоръчвало в носа да се вкарат тампончета, напоени с прясно приготвена каша от счукан чесън.
Кромид лук
Интересно е да се отбележи, че глави от лук заровени в пшеница или ръж, предотвратяват появата на вредители по зърното. Научното обяснение на този факт е, че в лука се съдържат вещества, които унищожават микроорганизмите и низшите гъби.
С фитонцидите на лука се лекува грипозна хрема, като 3-4 пъти дневно в ноздрите се поставят памучни тампончета, напоени със сок от лук, за 10-15 мин.
Народната медицина още препоръчва, за укрепването на косата и растеж, да се измива 1 – 2 пъти седмично с отвара от люспи на лук. Само мога да си представя, какъв аромат ще лъха после от нас, но го дават за много ефективен стар метод, който още не съм изпробвала. И така, с отвара от една шепа люспи от лук, варени в чаша вода около 10 мин, се лекува пърхот и косата придобива сламенозлатист оттенък. Ще пробвам!
P.S.: В Аюрведичната кухня, доколкото се сещам, не употребяват чесън и лук поради някакви причини. Аз съм дълбок изследовател на всякакви разнообразни традиции, в областта на храната, но тук не исках да задълбочавам особено. Все пак в България толкова много съм свикнала с чесъна и лука, че просто не виждам начин как бих могла да ги заместя или спра. Но всеки според възможностите му.
Хрян
За ваша изненада или не – имам и хрян в градината си. Въпросът е, да започна по-често да го използвам или въобще да го използвам :D.
Рецепта: Иначе подправката от хрян се приготвя, като корените му се настържат на ситно ренде и се залеят с оцет или със сока на 2-3 лимона. Към сместа може да се прибави малко сол и захар на вкус.
Хрянът е достаа остър и парлив на вкус, подари което дори и здрави хора не бива да злоупотребяват с него. Казват, че хората със заболявания на стомаха, червата, черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса, трябва напълно да го изключат от храната си.
Майорана
Ползва се като подправка и билка и е от рода на ригана. Използва се в различни сосове, салати, риба и печено месо, пици и спагети. Известна е с това, че помага на много женски болести и е била свещенно растение в древността. Лекува и епилепсия. Има червени и бели цветове с много силен аромат, които използвали и в парфюмерията.
Кимион
Семената на кимиона се употребяват като подправка на различни ястия, в ликьорната промишленост, в парфюмерията, за ароматизиране на хлебни и сладкарски изделия и в колбасарството. Той подобрява храносмилането и особено е ценен, като средство усилващо перисталтиката, намаляващо процесите на гниене и ферментация в червата и образуването на газове в тях.
Горчица
Горчицата възбужда апетита, усилва отделянето на стомашен сок и подобрява храносмилането. Употребата и едновременно с колбаси намалява опасността от отравяне с тях, тъй като тя притежава детоксикиращи свойства.
Кориандър
Употребява се за ароматизиране на хлебни и сладкарски изделия, маринати, сосове, колбаси, ликьори и пиво. Подходящ е като подправка на ястия с месо и дивеч и като заместител на черния пипер. Подобрява храносмилането, действува отхрачващо и лекува възпалени хемороидални възли.
Чуждестранни вкусови подправки
Подправките идват от целия свят. Разбира се са стигнали и до нашата страна, което е много хубаво, защото това ни дава възможност за разнообразие и експерименти, както и развиване и на нашата българска кухня. Може да ги засадите, да ги купите пресни, но обикновенно се продават сушени. Имам идеята, от всяко посетено от мен място в чужбина, да се връщам с пакетче от всяка една тяхна традиционна подправка или семена, които да засадя в градината си. Например от Испания ще си взема шафран, от Индия – куркума, от Грузия – аджика, от Италия – гремолата и т.н.
Черен пипер
Много бих искала да намеря хубав, органичен черен пипер и да си засадя едно дърво в градината. Той в пресен вид е със зелени зърна и се слага по цяло снопче в ястията, докато се готвят, за да има ефекта на 2-3 зрънца от готовия черен пипер, какъвто го познаваме ние в България. Черния пипер възбужда апетита, но при по-големи количества той може да предизвика възпаление на лигавиците на стомашно-чревния канал, бъбреците, жлъчните канали и черния дроб.
Бахар
За мен това е много специфична, силна подправка и трябва да се внимава с нея. Веднъж бях тръгнала да правя бульон и сложих повече бахар явно, вкусът стана един много нетрадиционен и сладникъв. Изядох си супата с бульона де, но не ми беше особено вкусно. Иначе се употребява още като подправка на ястия, месни и рибни консерви, кетчуп, различни сосове, колбаси, в задушено с месо и т.н.
Дафинов лист
Моята съседка има цяло дърво, от което късам дафинови листа и си суша за зимата. То се води вечно зелено растение благороден лавър. Употребява се като подправка на различни месни и рибни ястия, сосове и консервирани храни. В ястията трябва да се прибавя 5 – 10 мин. преди края на топлинната обработка, защото при по-продължително време им придава горчиво-тръпчив вкус. Казват, че дафиновите листа не бива да се използват от хора, страдащи от гастрит, язвена болест, бъбречни и чернодробни заболявания. Аз не знам.
Поради инсектицидното му действие в някои страни се използва за приготвяне на мас против въшки и други паразити. Като малка и аз имах този дискомфорт, с моите чисти, дълги коси, обаче за дафинов лист очевидно не сме знаели. Майка ми използваше смес от мас, газ и оцет. Седях с това нещо на главата си 2-3 часа, после ме решеше с едни много ситни бели гребенчета, които ставаха черни. Неприятна гледка, а за скубането да не говорим, а за времето на майка ми над главата ми още повече. Но предпочиташе да ми запази дължината на косата и го правеше с този метод, вместо набързо да ме постриже.
За финал
Когато започнах да отделям повече време на мястото в градината си, започнах да изпитвам голямо удоволствие, когато засявах различни видове билки. Ние имаме богата страна, колкото и да сме свикнали да се оплакваме. Плодородна земя, просто сме го забравили. Можем да си садим български билки и растения, които са толкова полезни, а и пригодни в нашата кухня. Удоволствието да приготвиш нещо с прясно откъсната билка или подправка, отгледана от вас е несравнимо. Поощрявам всеки, който иска да опита, макар и процеса да изисква търпение и време. Заслужава си!
Все пак мъдрите хора казват, че преди да стигнем до нектара, понякога трябва да преминем през яда.
Желая ви щастие!
Поздрави!
Кристина
